Причини за хаоса в брака

Октомври 30, 2018 in Начална страница, Отечески съвети, Семейство

Автор : Архиепископ Христодул

 

Неподхождащи си съпрузи

Днес много бракове се разпадат, позовавайки се на „несходство на характерите”. Зад тази фраза се крият всякакви различия, които произлизат от многообразни несходни черти сред съпрузите. Защото, както вече подчертахме, в брака е наложително съгласуването на определени основни фактори – както душевни, така и телесни, за да просъществува съпружеството. Ще споменем някои елементи, които често пъти подчертават несходството на две лица и които по правило водят брачната връзка до криза.

Един основен елемент е възрастта на съпрузите. Някои хора, за щастие малцина, сключват брак с лица, с които имат голяма разлика във възрастта. Биологичните правила казват, че жената узрява по-рано от мъжа. Затова в брака е прието жената да е по-малка от мъжа. Разликата във възрастта на двата пола варира до десет години. Приема се, че брак може да се сключи между две лица, чиято разлика във възрастта стига до десет години, доколкото, понятно е, не става въпрос за хора в напреднала възраст. Също така е понятно, че мъжът трябва да бъде по-голям по възраст. Въз основа тези дадености, можем да кажем, че определени съпружески двойки започват делото на брака, бидейки безразлични към голямата разлика във възрастта, която ги дели. Не говоря за безсрамни случаи на остарели богаташи, които се женят за млади жени, а за случаите, където или мъжът е значително по-малък от жената или е с много години по-голям от нея. И в двата случаи има опасност бракът да се поклати, защото или няма да имат деца, които, както се признава, са свързващото звено между съпрузите, или защото ще се появи дисхармония във всички полета на семейния живот. Резултатът, т.е. кризата на брака и разводът няма да закъснее да се появи.

Друг момент на дисхармония в отношенията между съпрузите е разликата в образованието. Този фактор играе значима роля в тясното взаимодействие между съпрузите. Разбира се, ние не твърдим, че е задължително преподавател да сключва брак с преподавателка и интелектуалец с интелектуалка. Въпреки това някак не подхожда преподавателка да се ожени за човек с основно образование или писател с неука жена. Там, където е станал такъв експеримент, се видя, че факторът на едно повече и или по-малко сходно образование сред двамата съпрузи не трябва да се пренебрегва. Защото в противния случай рискуваме да няма най-малкото минимално разбирателство между съпрузите. Тъй като мъжът е глава на семейството, е нормално той да притежава по-високи образователни качества в сравнение със съпругата, естествено без това да има абсолютен характер. Това е правило, което естествено може да има изключения, но в основата си е правилно.

Често пъти неподходяща двойка е и тази, която вдига помежду си една „китайска стена”, която отделя богатството от бедността, знатния от незнатния произход, доколкото тази разлика се изтъква от едната страна. Смятаме, че една успешна двойка съпрузи, която утвърждава своя брак върху нелицемерната взаимна любов и вечните евангелски нравствени принципи, никога няма да погледне и да търси разлики в произхода или във финансовото състояние. Но определени пъти, когато любовта охладнее или се намесят други фактори, обикновено роднини на едната или другата страна, сватове и роднини, тогава тези разлики се подчертават и раздуват, за да повлияят брачната връзка и да създадат пропуквания в брака. Тогава се открива, че двойката не си пасва, защото, докато младоженецът произхожда от аристократичен род, булката е от село, или докато тя е дъщеря на богат човек с много пари и имоти, младоженецът е служител на баща й и т.н. Тук има едно правило, което може да спаси положението. То гласи, че такива различия трябва да се пренебрегват и съпрузите, както и онези, които ги обичат и искат тяхното добро, трябва да забравят тези подробности и да градят тяхното семейно гнездо с взаимна любов и доверие. Когато обаче не съществува такава нагласа, тогава рано или късно несходството ще се появи на хоризонта и ще застраши трайността на брака. Тук трябва да отбележим особено отговорностите на родителите, които обикновено се хващат за такъв тип различия, за да всеят плевели сред своите деца.

Намесата на чужди фактори

Основните фактори, които определят семейството, са два: мъжът и жената, съпругът и съпругата. Те двамата ръка за ръка ще извървят техния общ път и ще почувстват заедно и скърбите и радостите в живота. Техният дом ще е собственият им дом. Затваряйки вратата, ще остават сами с реалността, ще хвърлят маските, които евентуално носят навън съобразно социалните условия и изисквания, и ще посрещнат проблемите с постоянство и търпение. Никой друг освен тях двамата няма да знае техните тайни сълзи, въздишки и скърби. Главно те двамата трябва да понесат тежестта на техния кръст.
Всички други роднини, приятели и познати не престават да бъдат трета страна, т.е. лица, които стоят извън семейството. Колкото и да е тясна връзката, която ги свързва с двойката съпрузи, никога не е възможно да проникнат най-вътре и да изиграят цялостна роля в техните семейни въпроси. Защото, ако това стане, тогава бракът често стига до криза.

Най-голямата щета в този случай нанасят сватовете, т.е. родителите на единия или на двамата от съпрузите, и най-близките роднини, т.е. братята и сестрите. Тези хора не могат да разберат, че тяхното дете или брат вече са създали свой дом и са започнали нов живот, който има характерни задължения. Нека вземем за пример случая с някои родители, където те, особено майките, не могат много добре да асимилират, че техният син или дъщеря са създали семейство. Те продължават да живеят с лъжеусещането, че нищо не се е променило с това, че снахата е влязла в дома. Тяхната любов към детето им е толкова голяма, че не могат да повярват, че сега ще го загубят. Това става по-осезаемо, когато по различни причини се налага младите съпрузи да живеят при родителите (на единия от тях). В този случай, в който тяхното дете не е сменило дома си след брака, много майки продължават да гледат на него както преди, когато е бил неженено, тоест като изключително тяхно. Те не само го гледат така, но и се държат по аналогичен начин, нещо, което непременно създава проблеми. Ситуацията се влошава още повече, когато майката е силна личност, която не се задоволява просто с това да изрази своята любов към детето си, а настоява да се меси активно в техните семейни въпроси, като начертава линията, която трябва да следва младото семейство. Тази намеса, която противоречи както на Божия закон, така и на природата на брака, води с математическа точност до развод.

Преди всичко Божият закон определя, че поради брака „човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът” (Ефес. 5:31). С други думи, чрез брака естествената връзка, която съществува между детето и родителите, постепенно отслабва и детето отдава своето предпочитание на своята съпруг/а. Сега в неговото сърце централно място заемат вече не родителите, а съпруга/та, който/която Бог е поставил до него/нея. Това казва Божият закон. Разбира се, без това да означава, че родителите трябва да бъдат отхвърлени или да останат без съответната грижа, ако нямат начин и средства за преживяване, а подчертава едно основно правило, че съпругът принадлежи първо на своята съпруга, а след това на своите родители и роднини. Това е естествено и логическо правило. Намесата на родителите в нозете на техните оженени деца ощетява последните. Несъмнено родителите ще отидат на гости на децата си в техния нов дом. Ще се радват на своите внучета. Ще обядват заедно от време на време. Но не повече от това. Те не трябва да се месят във вътрешните въпроси на съпрузите, нито да настояват да играят роля на ръководители на снахата или на зетя. Защото един такъв стремеж оскърбява снахата или зетя и оставя облаците на недоволство свободно да засенчат небето.

Същата злина може да се получи, когато съпрузите и след сключването на брака продължават да зависят от своите близки. Преди време в моята канцелария дойде една госпожа. Тя се оплакваше, че нейният мъж толкова много е привързан към братята си, че те реално определят пътя на техния семеен живот. Той не прави нищо ако не ги попита. Те са негова слабост. Освен че дава много от парите си за подаръци на своите братя и племеници, пренебрегвайки основни нужди на неговото семейство, той буквално слуша всята тяхна дума и мнение. Резултатът бе, че съпругата се огорчаваше, оставаше в периферията и чувстваше задушаващия обръч на рода на мъжа си около нейния брак. В други случаи роднините се месят по грозен начин в делата на съпрузите, отправят обвинения към съпруга, който не е от техния род, и така минират брака. Някой ще стъпи върху мините и домът ще се вдигне във въздуха.

Както виждате, нещата не са прости. Намесите на близки лица във вътрешни въпроси на съпрузите повечето пъти вредят, а още повече когато стават системно. Затова е нужно следното нещо. Младите двойки и техните родители и роднини трябва да разберат, че вече има едно ново семейство, което трябва само да ходи в живота. Роднините и приятелите могат да им помогнат отдалеч в първите стъпки. Но е нужно внимание. Отдалеч и с разсъдителност. Защото, ако някой „мине границата”, ще – не ще, ще стане саботьор на семейното щастие и предтеча на развода.

Липса на дух на търпимост и взаимно разбиране

В брака не рядко има сблъсък между два егоизма. Преди всичко всеки от съпрузите иска да прави онова, което мисли, че е правилно. Единият подценява ценността на другия и се стреми да му наложи своето мнение. След това надценява своята ценност и не признава, че прави грешки. Смята себе си за съвършен. За всяко зло, което става, хвърля тежестта върху другия. Така обаче той съди едностранчиво и амнистира своите грешки, а в същото време обвинява другия. Когато другият е снизходителна и търпелива личност „казанът ври, но не се пръска”. Например жената седи самичка и плаче за поведението на своя съпруг. Понякога избухва върху децата си. Накрая взема решение и се покорява. Да, но много пъти жената не свежда глава. Тя настоява за своите права. Мъжът с неговото мнение, жената с нейното. Веднъж аз, веднъж ти, както казва народът. В този случай рано или късно настъпва конфликт, след това охлаждане и накрая развод.

Чуйте един случай, който стана преди време. Жената по погрешка сложила в яденето сол повече от необходимото. На обед се върнал мъжът й, който бил претенциозен и труден тип. Вкусил яденето и се разгневил. Тя, милата, напразно се опитвала да се оправдае с думите, че й убегнала солта. Той не отстъпил, въпреки че жена му поискала извинение. Той не ял от яденето, за да я накаже, след като знаел, че това силно ще я разстрои. Това не било достатъчно. От онзи ден той започнал да разказва на всички свои познати за грешката на жена си, проявявайки и хумор с думите, че … понеже солта била в изобилие в техния дом, жена му сложила щедро в яденето. Жената му била търпелив човек и понесла осмиването. Ако беше някоя друга, щеше да направи сцени и щяха да имат много трудни дни. Ето и една друга история. Мъжът работил цял ден, а жена му вкъщи се занимавала с домашни работи. Нейна слабост било чистенето, особено на пода. Цял ден чистела паркета. Тя самата стъпвала върху специално поставени парцалчета, за да лъсне пода, който наистина светел. Такива парцалчета били пръснати във всички стаи от входа на дома. Мъжът трябвало веднага щом се върне да стъпи върху тях, за да отиде в стаята си. Горко му, ако не го направил. Започвало недоволството. В същия ден той се върнал разстроен вкъщи. Не проявил внимание и отишъл директно в стаята си, стъпвайки свободно върху пода извън парцалчетата. Това било. Започнала голямата кавга. Госпожата не могла да му прости невниманието. Два дена не си говорили. Когато на третия ден си проговорили, нещо вътре в тях ги „проболо”.

Съпрузите никога не трябва да забравят, че са хора с недостатъци и слабости. Човек, съдейки по себе си, трябва да е много сдържан в осъждането над другия. След като ние не сме съвършени, как имаме претенция другите да бъдат такива? В семейния живот има хиляди възможности и поводи, в които мога да се проявят несъвършенствата на единия или на другия. По един или друг повод почти всеки ден се откриват техните характери с всички техни недостатъци. Днес мъжът ще пропусне нещо, утре жената ще направи нещо друго, което не е трябвало, вдругиден децата ще направят някоя беля. Това е всекидневната програма вкъщи. Горко, ако всеки таи в себе си грешките на другия и не ги забравя, тези, които естествено се налага да се забравят. Защото съществуват и случаи на сериозни прегрешения, които изискват вземане на мерки. Другите обаче, мнозинството, всекидневните, обичайните прегрешения не трябва да остават в сърцето. Щастлив е този, който има дух на търпеливост и любов и лесно прощава грешките на другия. Той става носител на мир в дома и вестител на радост в семейството. Напротив, този, който всичко мери с линийка, претегля го на аптекарските везни и го таи в себе си, очаквайки подходящия момент, за да го използва, с това показва, че не се вдъхновява от духа на взаимното разбиране и търси повод, за да направи кавга и да се получат сцени и сблъсъци.

Наистина търпимостта е велико нещо. Св. ап. Павел я препоръчва като взаимен белег на добрите християни „като се търпите един други с любов”, пише. Известно е, че търпимостта, прошката и любовта покриват много рани и затварят пропасти. Достатъчно е човек да има силата да покаже своето достойнство, за да настъпи мир и единство. Някои навярно смятат, че чрез язвителните викове показват твърда ръка като глава на семейството. Грешат. Разбира се, нужна е и твърдост. Но не навсякъде и винаги. Рядко бащата или майка трябва да демонстрират твърда ръка, и то винаги върху по-малките членове. Но когато се касае за равноправни членове, както става между съпрузите, тогава демонстрирането на сила е в търпимостта, защото тя говори за достойнство, култура и сдържаност. В тези случаи гневът, нервите и безмилостната строгост са знак за поражение.

Липса на единство между родителите и децата

Отглеждането на децата е най-трудното и отговорно дело на родителите в семейството. Когато децата от малки поемат по добрия път, както казваме, тогава, израствайки, стават повод за гордост на своите родители и цялото общество. Човек вижда младите издънки на дома, гордее се с тях и се радва заедно с щастливите родители. Когато обаче през трудните години на възпитанието на децата родителите не положат изисквания труд, тогава децата израстват по собствен начин. И картината, която показват с техния характер, изобщо не е хубава.

Понякога това се дължи и на самите деца, които са наследствено обременени и се противопоставят на опита на техните родители да им дадат добро възпитание. Но повечето пъти виновни за това, че децата поемат по лош път, са родителите. Защото не са внимавали колкото и когато е трябвало, за да създадат необходимите условия за тяхното нормално развитие. Тук трябва да настояваме повече.

Ние, гърците, наричаме дома огнище и искаме да подчертаем с това, че семейството топли. Чувстваме, че в дома трябва да намираме топлина и задушевна атмосфера. Истина е, че човек не намира никъде другаде топлината, която домът му дава. Колкото и да е бедна семейната обстановка, човек отморява в нея. Мъжът се връща от работа преуморен и очаква у дома да си почине душевно и телесно заедно с неговите близки. Както и домакинята се чувства сигурна в дома си и всеки ден се грижи за него. Децата, от друга страна, чувстват нуждата от дома, на който гледат като на прибежище, като на топъл парник, което улеснява отварянето на нежните пъпки на душата им. Хиляди писатели и поети възпяват с красиви думи дома и го представят като пристанище, църква и гнездо. Защото цялото семейство, бидейки съединено с една душа в много тела, създавало впечатлението за сила, изкована в наковалнята на взаимната любов и обич.

Днес обаче в много домове нещата са различни и се създава впечатление за разпад. Има огромна дистанция между децата и техните родители. Домът престана да бъде спасително пристанище за много млади хора. Там те чувстват не доволство, а досада. Очакват само как ще могат да се откъснат от дома и да прекарат повече време навън. Домът за тях не е топло огнище. Не намират в него това, което искат. Така домът днес за голям брой младежи се превърна в хотел за спане и ядене. Те държат ключа в джоба си, тръгват сутрин, идват си на обяд за ядене, излизат отново и се връщат през нощта за сън. Без никакъв контакт с другите членове на семейството. Изчезна древната традиционна картина за семейството. Обедът и вечерята вече не са свята възможност за всички негови членове да се съберат заедно, единият да види другия, да разговарят и да се пошегуват. Всичко избледня и загуби своя смисъл. Родителите са „стари” с техните ръждясали идеи и тяхното предназначение е да дават „пари за харчене” на децата и да не питат за по-нататък. Децата се превърнаха в тирани на дома с техните абсурдни претенции и щури идеи. Те предпочитат да обсъждат своите проблеми с приятелите си, а не с родителите си. Има пропаст между двете поколения, която всеки ден се увеличава.

Очевидно е, че картината, която представихме по-горе, е всичко друго, но не и картина на здраво семейство. Когато нещата стигнат дотук, тогава не можем да говорим за семейство с традиция и история. Когато всеки тръгва по своя път без да пита другия, без да се интересува от него, е очевидно, че стоим пред руини. За съжаление, цялото общество плаща последиците от тези руини.

От всичко става явно едно нещо, че семейството трябва отново да стане огнище, т.е. топло и приятно място, където големи и малки ще отпочиват, място, което ще им харесва. Това зависи от всички, и от малките и от големите. За какво да ходя вкъщи, ми казваше някога един баща, когато вместо да отморя, се изморявам душевно с ропота на жена ми и виковете на децата ми? Предпочитам да отида в кафенето, където най-малкото срещам моите приятели. Очевидно е, че, от една страна, този човек имаше право. Разбира се, и той имаше вина, защото не се беше потрудил да направи своя дом така, както си го е мечтаел. Такива оплаквания имат и децата. Затова предпочитат да остават вън от дома.

Повишаване на жизненото равнище

Навярно изглежда донякъде странно да причисляваме повишаването на жизненото равнище към причините, които пораждат кризата на съвременното семейство. Това е така, защото, напротив, икономическият разцвет дава възможност за комфортен живот. Всички, които днес създават семейство, се опитват да бъдат икономически независими, за да живеят добре и да са щастливи. Но и ние тук не искаме да кажем, че едва ли не бедността поддържа семействата, а икономическият комфорт ги разрушава. Не. Нещо подобно би било абсурдно и лъжливо. Искаме да кажем нещо друго. Искаме да подчертаем, че условията, които до голяма степен доброто икономическото състояние на повечето семейства е създало днес в обществото, могат да улеснят разрушаването на семейството и да доведат до криза. Нека видим няколко примера.

Много домове днес разполагат с автомобил, защото имат финансови възможности. Автомобилът прилича на ножа, който съобразно неговата употреба ти помага или те убива. С автомобила мъжът лесно стига до работното място, навярно и жената и цялото семейство. В почивен ден всички с него могат да отидат някъде извън града и да се насладят на чистия въздух сред природата. Какво по-красиво и хубаво нещо от това човек да гледа цялото семейство да се наслаждава на Божиите блага. Това е едната страна. Съществува обаче и другата страна, където автомобилът става изкушение, извеждайки от дома и отдалечавайки от другите мъжа или жената и сега напоследък и самите деца. Единият грабва автомобила и отива на разходка, грабва го и другият на свой ред и той прави същото и т.н. Така автомобилът става рушителен фактор. По-добре да го нямаше. Всички щяха да остават вкъщи и да имат чувство за взаимно присъствие.

Икономическият комфорт доведе в дома домашната помощница или възпитателката. Нейната цел и дело е да помага на домакинята. Да й помага, а не да я заменя. Там, където й помага, добре. Това е една много ценна помощ. Но ето, че определени пъти тя заменя домакинята. Домакинята, знаейки, че домът се намира в нейни ръце, се захваща с други занимания, които я отдалечават от дома. Така виждаме явлението, където някои госпожи спряха да се интересуват от дома си, защото за това се грижи домашната помощница, която, колкото и да е добра и честна, не може да компенсира отсъствието на майката, на истинската домакиня. Веднъж един съпруг ми каза своите оплаквания от жена си. Тя тръгвала сутрин от дома, отивала при приятелките си и се връщала на обед да обядва. Тя използвала и автомобила на мъжа, за да се придвижва. За децата се грижела детегледачката, а яденето го приготвяла домашната помощница. Човекът бил на прага на развода.

Споменах характерен пример от всекидневието, който ясно показва, че големият икономически комфорт понякога води до криза. Разбира се, никой не може да посъветва хората да хвърлят далеч парите си и да изоставят своите хубави къщи. Никой няма да се обяви срещу икономическото благосъстояние. Напротив, всички се радваме, когато семействата живеят добре и имат необходимите икономически средства, за да преживеят, да образоват своите деца и им подсигурят добро бъдеще. Не. Не са виновни материалните блага. Виновен е начинът, по който ги използваме. Приемаме, че е възможно икономическият комфорт да доведе семейната институция до криза, когато хората не са внимателни и се поддават на изкушения, които зависят повече от техните нагласи и по-малко от многото пари, с които разполагат. Виновно е не толкова щастието, колкото евдемонизмът, който ожесточава сърцата, вкаменява чувствата, дава порочни решения на човешката инициативност и отслабва семейната сплотеност. Затова казахме, че повишаването на жизненото равнище е опасност за единството на семейството.

Нашето консуматорско общество, както бива наричано, даде на хората възможности както за (вършене на) добро, така и за зло. От тях самите зависи да оползотворят тези възможности за добро, за да улеснят своето гладко съжителство в обществото. Чувствителният сектор на семейството се повлиява от тези възможности и една част от кризата се дължи на тях. Би било жалко да пренебрегнем този толкова често срещан и познат фактор, оставяйки на неговото влияние успеха на брака и бъдещето на семейството.

Отсъствието на Христос от дома

 

Причината, която сега ще отбележим, е най-сериозната и фундаментална за нашата тема. Всичко, което казахме досега – разбира се, както ние смятаме – е правилно и преди всичко основано върху реалността, но тази причина тук несъмнено заема централно място в нашата тема. Защото отсъствието на Христос и Неговия дух от много съвременни домове е причината за злополуките, които ги спохождат. Нека разгледаме ситуацията.

За много съпрузи, които създават дом и семейство, Христос е Великият Непознат. Чули са за Него, когато са били в училище или когато баба им е казала нещо в тази връзка. Не са Го почувствали до тях, нито са се сприятелили с Него. Техният живот се развива без въздействието на Неговото учение. За тях Христос сякаш не съществува. Те започват своя нов живот и се стараят да си подсигурят всичко друго, освен Христовото присъствие. Грижат се за новия дом, за неговото осветление, за мебелите, за поканените на сватбата, за сватбената процесия, за сватбеното пътешествие. Уреждат всички подробности до последния детайл. Търчат напред-назад, за да набавят това, което липсва, за да решат и най-малкия проблем, за да не се изложат. Само за Христос не мислят. Не само не мислят за Него, но дори през ум не им минава да го направят. Навярно смятат нещо такова за унизително и ретроградно. „Какво?” – казват те – „сега с тези неща ли ще се занимаваме?? Тук дом създаваме, започваме нов живот! С кръстове и Евангелия ли ще започнем? Стига, че отиваме в църква за сватбата. И това е много! Не е нужно повече. Христос няма да помогне на нашия брак. Да е жив и здрав свекърът, неговите доходи, зестрата, високата заплата!”

Така мислят много млади хора, които са се запътили към брака, с мечти и сметки без кръчмар. Защото – уви – не след дълго се вижда трагичната липса. След първите дни ентусиазмът става умерен и постепенно угасва. Нещата получават своите правилни измерения. Приземяването е последвано от констатацията за липсата на вяра в Христос сред множество млади съпрузи. Защото бурният семеен живот ги принуждава да мобилизират всички свои духовни сили за преодоляване на проблемите, които се трупат всеки ден. Но духовните сили, които не идват от извора, който се казва Христос, не са способни да помогнат или да дадат решение на проблемите. Тогава настъпва отчаянието, хаосът и разпадането (на дома).

Такава картина ни представя домът, в който не цари Христос. Картина на трагичен провал. Всеки гледа своя път. Не съществува разбирателство. Цари егоизмът, индивидуалната полза, инатът и ропотът. Никой не отстъпва. Всички искат да наложат своето мнение. Мъчат се да се наложат по всякакъв начин. В това тяхно усилие обиждат другия, засягат го, унизяват го. Сред съпрузите доминират дребнавости, които много пъти предизвикват едновременно смях и възмущение. Защото е за смях и за яд, когато човек научи за похватите, които някои съпрузи използват, за да унижат другия и да се покажат уж по-горни и по-силни. Похвати, които не са вдъхновени от християнския дух на любов и взаимно разбирателство, а от егоистичния и индивидуалистичен дух на света. Една госпожа ми казваше преди време, че мъжът й не пропускал възможността да я унижи пред очите на познатите им, оповестявайки и иронизирайки някои нейни грешки. Той създавал в тях впечатлението, че жена му стои на по-ниско интелектуално равнище от него и така се опитвал да подчертае своята интелигентност. Човекът няма никаква връзка с религията. Той е умен и успял в своята професия. Жена му, от друга страна, е уютен човек. Ходи на църква, вярва, и затова не дава място на гнева и го толерира. Ако беше някоя друга на нейно място, бракът отдавна щеше да се е разпаднал.

Има много такива примери с хора, чиито думи и дела не носят печата на Христос. Напълно различна е картината в домовете, в които цари Христос. Там всичко е благоразумно. Хората не са съвършени. Напротив, и те имат своите недостатъци и грешки. И те имат моменти на безсилие и пропуски. Но посрещат всичко със светия Христов дух, който е дух на търпимост и любов. Стават грешки, има слабости, виждат се пропуски. Но истинската любов посреща всичко със съобразителност, вещина и благоразумие. Наистина е благословен домът, който се ръководи от Христос и който върви в сянката на Неговото присъствие.

Разликата между домовете с Христос и домовете без Христос се вижда в някои характерни примери. Сега ще ви спомена два.

В едно християнско семейство синът се отклонил от правия път. Естествено родителите се обезпокоили, след като от малко дете се грижели за негово добро възпитание. Този проблем занимавал много тези добри съпрузи. Те измислили как могат да го спасят. Връзката им с един добър клирик-изповедник довела техните стъпки при него. Той чул техния проблем и се заел да помогне. Извикал детето, което познавал от години, и му дал съвети. Той употребил бащински и убедителен език, различен по съдържание от този на неговите родители. Детето чуло. В началото се инатило, но си тръгнало замислено. Вкъщи родителите му го чакали. Видели го замислено и въздъхнали. Повярвали, че виждали някаква светлина. Детето се борило със себе си. Припомнило си думите на добрия изповедник. Много мислело, променило начина на своя живот, спасило се.

В друго семейство, в което Христос отсъствал, нещата се преобърнали. Бащата имал проблеми в работата, затворил обекта, обеднял. Потърсил помощта на стари приятели търговци. Всички му отказали. „Вратите не се отварят лесно, когато нуждата чука на тях”, както би казал гръцкият народен поет. Той изпаднал в отчаяние. Разходите били много, нямало приходи. Продал каквото имал. Останал му домът. Не след дълго продал и него. Бил напълно изоставен. Обзело го отчаяние. Всички го предали. Семейството му не проявило разбиране към него. Почувствал се сам, напълно сам без помощ, без подкрепа. Изчерпал се. Един ден го намерили мъртъв. Самоубил се. Отчаянието го довело до тази отчаяна стъпка.

И двата примера са истински. Те показват последиците в случая, когато имаме присъствието на Христос в семейството, и в случая, когато Той отсъства. Както казахме, не са само тези примери. Хиляди семейства страдат и се разпадат, защото съпрузите или децата нямат Христовия дух. Те се отнасят неискрено, без страх от Бога, с дързост и с презрение към достойнството на другия, с надменно изражение, което отблъсква, с желание за кавга, с дух, който струпва облаци над съпружеския и семеен хоризонт и води до криза и развод.


Превод: Константин Константинов