Христос – това е всичко
Юли 30, 2014 in Отечески съвети
Автор : св. Порфирий
Живот без Христос не е живот. Просто го няма – той е свършен. Ако не виждаш Христос във всичките си действия и мисли, то ти си чужд на Христос.
Как го разбра това?
Спомням си една песничка: “Със Христос навсякъде, страх няма никъде”.
Не сте ли я слушали? Това е детска песничка, както съм я запомнил. Така ние трябва да гледаме на Христос. Той е наш приятел, Той е наш брат, Той е най-доброто и най-красивото от всичко съществуващо. Той е всичко. Като приятел, той се обръща към нас и казва: ” Вие сте мои приятели. Още ли не разбирате това? Ние сме братя и сестри. В ръцете ми не са ключовете от адската бездна. Аз не ви заплашвам, но ви обичам. И искам вие заедно с Мен да се радвате на живота.” Разбирате ли?
Ето какво е Христос. И тук не е място на помрачение, униние, затвореност в себе си, когато човек е обзет и изтерзан от всевъзможни помисли, страдайки от раните получени в житейският му път.
Христос – това е нов живот. Христос – това е всичко.
Той е радостта, Той е животът, Той е светлината, истинската светлина, прави така, че човек да живее в радост, да се извисява, да вижда всичко, да вижда всички, да го боли за всички, да иска всички да са с него и заедно всички с Христос.
Когато ние открием някоя ценна вещ или съкровище, не желаем да говорим никъде за това. Но християнинът, когато открие Христос, когато Го познае, когато Христос влезе в душата му и той Го усеща, иска да говори и да вика за Него навсякъде. Иска да говори за това какво е Христос. Възлюбете Христос и нищо не предпочитайте пред Христовата любов. Христос – това е всичко, това е източник на живота, предел на желанията, всичко. В Христос е всичко най-прекрасно.
Далеко от Христос остават скърбите, унинието, неврозността, преживяванията, травматичните спомени, борбите и страданията. Всичко това се случва в нашия живот. Бързаме натам, бягаме насам, но всичко е напразно и никъде не можем да спрем. Но където открием Христос, дори това да е пещера, се установяваме и се страхуваме да я напуснем, за да не Го изгубим. Прочетете и всичко ще разберете. Подвижниците познали Христос, не искали да оставят своите пещери, не искали да проповядват в света, искали да остана там, където усещали Христовото присъствие.
Христос е всичко.
Христос е източник на живот, радост. Това е всичко. А на теб как ти се струва, Нико?
- Това, което казахте, отче, са златни думи, самата действителност. Наистина е така, както казвате.
- Да – продължи Старецът. – Когато казваме, че сме християни, че сме Христови, тогава чуваме призив към този живот. Разбираш ли? Ето как това се случва … И в часа на изпитание, веднага след като видим Христос, отхвърляме своите намерения и искаме да бъдем с Христос. Но Христос ни е приятел, Той е наш брат и Той ни казва: ” Вие сте Моите приятели. Аз не желая да гледате на Мен по друг начин. Не желая да гледате на Мен така, че Аз съм Бог, че Аз съм Бог Слово, че Аз съм ипостас на Светата Троица. Искам да гледате на Мен, като на ваш приятел, който сте прегърнали в обятията си, да ме почувствате в душата си, Мен – вашия приятел. Мен – източника на живота, както е в действителност.”
И всичко това е истина. Сега, както казахме, съществува сатана, ад, смърт. Това е друга област: зло, тъмнина и всичко, което принадлежи на тъмнината.
Христовият последовател трябва да възлюби Христа и когато Го обикне, той се освобождава от ада, дявола и смъртта. Ще ме попиташ: “А ти достигнал ли си това?” Не, не съм достигнал, но прося и желая това. И като съм сам, и навсякъде другаде се опитвам да живея по този начин. Не живея, но се опитвам. Как да ти кажа, как да ти го обясня? Аз не съм влязъл в тази област (където няма ад, дявол и смърт), но съм бил там веднъж, когато я видях, но сега не съм там, тя ми липсва и искам да се върна. Ето и сега и утре и вдругиден, всеки един миг това желание се възвръща в мен и аз много искам, жадувам да се отправя на там. Но аз не съм там. Не мога да ви го обясня това. Но накрая ме разбрахте?
- Да, разбрахме, отче.
превод от руски
Из “Цветослов советов”
