Аз като извор-родител може да пресъхна
Юни 25, 2019 in Начална страница, Семейство
Автор : О. Спиридон Василакос
Когато родителите не полагат грижи за детето, Бог ще отвори и други „извори”. Бог със Своята любов ще „посее” в нашия път много бащи и много майки, не само нашите биологични родители. Христос казва на учениците Си: „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас”. Четеш тези думи и „се изстрелваш”, докато преди си се влякъл по земята. Сега се изстрелваш нагоре. Христос го казва и за Неговото присъствие, но и защото не оставя човека сам. Бог ни казва нещо, но ние не го чуваме – не си сам! Оттук, аз като извор-родител може да пресъхна, да съм в духовна пустиня. Сигурно е, че Божията любов ще създаде бащински и майчински извори за децата ми. Това е сигурно. Затова няма от какво да се страхуваме.
Разбира се, имаме празноти, но Бог винаги покрива борбата ни, празнотите ни, слабите места на нашата борба. Така в борбата на бащинството и майчинството никога няма да сме сами. Божията благодат крепи човека и го утешава.
Детето прави някакъв погрешен избор и ние казваме – провалихме се! и се разочароваме. Това е грешка, защото изолираме един конкретен избор, един конкретен аспект, един конкретен момент от живота на детето.
Нашите баби и дядовци не могат да си представят колко много ни повлияха. Навярно са смятали, че са се провалили. Много пъти баба ми ми казваше – аз съм неука, детенцето ми! И как да знае, че години по-късно ще ни повлияе толкова много.
Веднъж отидох при нея. Бях завършил университета, богословие и т.н. Вижте каква огромна разлика между едното и другото богословие. Между това, което четеш и това, което живееш. Отидох и й казах:
- Помниш ли, когато ми каза, че Ангелите пеят постоянно на Бога ?
- Да – каза тя.
- Трисвятата песен и т.н.
- Да.
- Добре, толкова векове, не им ли омръзва? Защо не казват и нещо друго?
Правих се на умен. Тя ми каза:
- Бре детето ми, чуй ме! Аз съм неука, вие сте чели. Но мисля, че всеки път, когато Ангелите виждат Бога, виждат нещо ново в Бога, защото Бог е безкраен и необятен, и за това ново нещо, което виждат в Бога, Го възпяват!
Къде да отида да се скрия?
Веднъж, тъй като я чувах да казва Господи Иисусе Христе, помилуй ме, Господи Иисусе Христе, помилуй ме, Господи Иисусе Христе, помилуй ме!, й казах:
- Бабо, знаеш ли какво е молитвата на ума?
- А, детенцето ми, аз съм неука, не ме обърквай с такива неща!
А по цял ден се молеше с тази молитва.
И така, тези хора никога не повярваха, че ще поставят печат върху нас. Стоеше в нейния ъгъл и никого не безпокоеше. Прости движения, където мнозина мислеха, че са се провалили, защото били неуки, защото не повлияли на децата си. Въпреки това те поставиха неизличим печат върху нас. Естествено баба ми ходеше на църква – винаги сядаше до Плащаницата в един ъгъл. Казах й:
- За какво седиш постоянно там, вратата се отваря и затваря, ще настинеш, върви седни на някое друго място да виждаш и по-добре!
- Детето ми, в църква не идваме да гледаме, в църква не е нужно нито да видиш, нито да чуеш, а в църква идваш, за да почувстваш. И седя до Плащаницата, защото трябва всекидневно да мислим, че ще си тръгнем от този свят – ми отговори тя.
Смяташе, че е неука, че нищо не е направила, но ни „беляза” с нейното присъствие.
Дори като бащи и майки да имаме неуспехи – и те са добри, и те са нужни. Ако правя грешка от любов, само любовта ще я поправи и изцели. Правим много грешки. Кой върви напред и не се препъва? Ако аз седна тук, няма да падна. Онзи, който ходи, ще се спъне, ще се подхлъзне и ще падне. Онзи, който обича, върви по определен път. И грешки ще прави, и падения ще има. Въпросът е, че върви напред, докато аз съм неподвижен и нищо не правя. Нека не се боим от неуспехите. Определени пъти те са много благословени. Защо? – защото ни приземяват. Вижте, Бог е добър пилот, ще ни „издигне” в даден момент. Е, понеже си там горе и гледаш на всичко от високо, умът леко се надува и Бог ще направи и някое приземяване. И ако умът се е надул много, ще направи и някое екстремно приземяване. Нужно е и приземяване. Защото при приземяването самолетът се зарежда с гориво. Благословени са и неуспехите, нещо искат да ни покажат. Ще вземем нещо от неуспеха ни и ще продължим напред. Ти обичай детето и не се страхувай от нищо. Детето ще моли да направиш грешки от любов, за да вижда в тях любовта ти. Затова нямаме от какво да страхуваме. Обичаме и вървим напред.
***
Нашият крах навярно се намира в това, че сме загубили нашата простота. Нашата непосредственост, която имахме с децата. Смятаме, че знаем всичко, и се опитваме да го играем модерни и казваме: аз със дъщеря ми, със сина ми сме приятели! Добро е, но детето има приятели, а майка и баща иска. И баща и майка означава и нежност, и строгост. Винаги с разсъдливост и винаги с любов. Когато бащата (и майката) стане приятел на детето, тогава децата са сираци. Хубаво е мястото на приятеля, можеш да се поставяш на това място, но да не загубиш твоето място.
Трябва да видим в даден момент светците в тяхната юношеска възраст, това е една много хубава тема. И така, св. Василий Велики бил дете, ентусиазирал се, защото имал много харизми и таланти, справял се добре с риториката, бил 16-17 годишен и си казал защо не стана адвокат? Отишъл при майка си и казал:
- Майко, ще стане адвокат!
- Бре, детенцето ми, каквото Бог иска! – нежност.
В даден момент минала сестра му света Макрина.
- Добър ден, Макрина!
Не последвал никакъв отговор.
- Добър ден! – повторил той.
Никакъв отговор. Нещо й има – си казал. Отишъл и я попитал:
- Защо не ми говориш?
- Защото не говоря на непознати!
- Аз непознат, Макрина? Аз, твоят брат, дето ме обичаше и ми даваше съвети?
- Непознат си, не те познавам, чужд си, защото, слушай, ще ти кажа нещо: моят брат искаше да стане свещеник и да служи на жертвеника на истината на св. Трапеза, а не да стане измамник и лъжец. Не да взема пари, за да лъже, служейки на жертвеника на лъжата. Затова, господине, не ви познавам!
Макрина постъпила с майчинско чувство, от любов направила това. И хоп, Св. Василий се осъзнал и от една Макрина спечелихме един св. Василий Велики. Представяте ли си?
Вижте майка на св. Константин Хидрейски. Когато приел да стане мюсюлманин и с флота отишъл в Хидра, той се гордеел, отишъл и почукал на вратата на майка си. Нима майчинското сърце не трепнало и не поискала да се втурне да прегърне детето си? Тя отворила прозорец след дълго настояване и казала:
- Ела, майко, хайде! – той очаквал тя да се гордее с него.
Тя казала:
- Кой сте, детето ми?
- Синът ти!
- Синът ми, детенцето ми, е християнин и грък, и от това, което научих, умря.
Оттук, той си казал, ще намеря утеха при кръстницата ми! Не може да не ме обича! Втурнал се към къщата на кръстницата си. Похлопал, но никакъв отговор, похлопал отново, отворило се едно прозорче:
- Моля?
- Аз съм.
- Кой си ти?
- Кръщелникът ти!
- Не те познавам, детето ми! Аз кръстих едно дете, Константин, но от това, което научих, този християнин умря. Теб не те познавам. Моля ви, не ме безпокойте!
И това е майчинство. С любов, със смирение, с разсъдителност, с молитва да предизвикаш няколко сеизмични трусове. А ние много пъти не го правим – защото си мислим, че трябва да сме приятели с децата ни. Не казвам нито да се караме, знаете, всичко това, което се случва определени пъти (караниците), в крайна сметка не принася никаква полза. Един егоизъм воюва с друг егоизъм. Не, няма резултат. Любовта означава да кажеш истината на другия както трябва, в момента, в който трябва. Тези неща липсват при нас и навярно в това е и нашият крах.
Превод: Константин Константинов
