До една скърбяща майка: за вироглавите деца
Октомври 31, 2013 in Начална страница, Семейство
Автор : св. Николай Велимирович
Оплаквате се от своите деца – от своите родни деца! Наред с редовните часове в училище сте плащали на частни учители за уроци по пиано и френски. И сега те не Ви дават мира със своето непрестанно дрънкане на пианото; а когато, смеейки се, говорят помежду си на френски, Вие усещате, че Ви се подиграват.
Наскоро сте искали да отслужите панихида на гроба на най-големия си син, който е загинал във войната. Съобщили сте това на децата си, но те не искали и да знаят за Вашата панихида. Още със ставането си от постелята те седнали зад пианото и започнали да свирят.
-Деца-казали сте им Вие,-днес не трябва да се свири. Днес правим панихида за покойния Мирко.
-Ами ето, ние му свирим траурен марш – отговорили те и се залели от смях.
И Вие сте отишли сама, както казвате, „сякаш от гробище на гробище”, като през целия път сте плакали и ридали.
Ех, ако навреме бяхте взели на своите деца добър възпитател, който да ги учи на Божия закон! Щяхте да имате деца, а не маймуни и папагали. Защото и маймуните могат да бъдат дресирани да свирят, и папагалите – да говорят, но на Божия закон могат да се научат само човешките синове и дъщери.
Разказват, че една руска аристократка отишла при св. Серафим Саровски и се оплакала, че не е доволна от учителите по френски, които била наела за децата си. Попитала го какво да прави.
Старецът й отговорил:
- Ти, майчице, по-добре научи децата си как да се молят на Бога, а френски след това лесно ще научат.
И така, децата трябва да се учат първо на най-важното, защото онова, което се научи от малък, не се забравя лесно. Второстепенните неща могат да се изучат и по-късно, а и да бъдат забравени, не е голяма беда. Но ако най-важните неща неща бъдат пропуснати, слабо научени или забравени, то тогава звукът на пианото заглушава молитвата, а френският се използва за осмиване на родителите! Благият Бог нека Ви е на помощ! Трудно е сега да бъде даден съвет. Когато сърцето се размъти, трудно е да го избистриш – по-трудно, отколкото да избистриш и най-мътния поток. Търпете и се молете за децата си. Може би с търпението си малко по малко ще ги накарате да се засрамят, а с молитвата си ще измолите помощ от Всемогъщия Бог. Но преди всичко – покайте се пред Него, че не сте научили децата си първо на Неговия Закон.
Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене (Ис. 1:2).
Превод: Диляна Иванова
Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор” 2012
