Всички деца, на които се угажда, стават бунтари

Февруари 21, 2018 in В търсене на вярата, Начална страница, Отечески съвети

 

Нужно е много внимание. Непорядъчното и невнимателно поведение е пречка за Божията благодат. Липсата на уважение е най-голямата пречка, която не позволява на Божията благодат да ни доближи. Колкото по-голямо уважение имат децата към родителите, към учителите и изобщо към по-големите, толкова повече приемат от Божията благодат. Колкото са по-необуздани, толкова повече Божията благодат ги изоставя. Светската свобода прогонва не само благоговението, но и светската благовъзпитаност. В колибата идват някои деца, които викат на бащите си: “Ей, татко, имаш ли цигари? Моите свършиха”. Къде да видиш такова нещо преди? И да пушеше някой, пушеше тайно. Сега все едно нищо не се случва! Как после да не са съвсем изоставени от Божията благодат? Днес момичета обиждат братята си с най-грозни думи, затова че са вярващи. И това пред майка им и баща им, които нищо не им казват. Настръхнаха ми косите, когато ги чух. После сам си приказвах, когато останах сам.



Светското обкръжение и светските родители погубват децата си. Обкръжението оказва силно въздействие. Малко са децата, които имат скромност и любочестие. Повечето необуздани деца са такива, понеже нямат срам. Мнозина родители ми водят децата си и ми казват: “Отче, детето ми има бяс”. А гледам, че децата нямат бяс – опазил Бог! Малко са децата, които имат бяс. Всички други са подложени на някакво външно бесовско въздействие. Т.е. демонът ги командва извън тях, не е вътре в тях. Но и извън тях той си върши своята работа. А откъде започва? От безсрамието. Когато децата говорят безсрамно на по-големите от тях, прогонват Божията благодат. А когато се отдалечи Божията благодат, приближават се дангалаците и децата озверяват, вършат безчинни дела. А онези деца, които имат благоговение, уважение и слушат родителите, учителите, по-големите, те приемат постоянно Божията благодат и имат Божието благословение. Благодатта ги покрива и закриля. Голямото благоговение към Бога заедно с голямото уважение към по-големите привлича голяма Божия благодат в душите и ги облагодатява до такава степен, че стават явни за другите поради божествения блясък на благодатта. Божията благодат не отива при бунтарчетата, отива при любочестните, кротките, благоговейните деца. И децата, които имат уважение и благоговение, се виждат. Имат един поглед, който свети! И колкото по-голямо уважение имат към родителите, към по-големите, толкова повече приемат в себе си от Божията благодат. Колкото по-необуздани са, толкова по-изоставени са от благодатта Божия.



Който започва: “Не искам това, искам друго, искам трето”, и настоява, той ще стане бунтар, ще се превърне в дявол. Защото и Луцифер искал да възкачи своя престол над Божия престол. И забележете, всички деца, на които се угажда, стават бунтари. Ако децата не се покаят, за да се избавят от злата вълна, която ги залива, и продължат да постъпват безсрамно, тогава – да пази Бог! – два пъти повече биват изоставени от благодатта и стигат дотам да говорят безсрамно и за Бога, и тогава вече биват командвани от духовете на злобата.

 

 

източник: „С болка и любов за съвременния човек“ – Слова Том 1

 

 

Старецът Паисий вразумява съмняващ се протестант

Януари 24, 2018 in В търсене на вярата, Начална страница, Сладкарница

                    

 

Веднъж в един летен ден на 1991 г. в двора на килията на Стареца Паисий се събрали много поклонници. Сред тях бил и един грък, живеещ в Германия. Като ревностен протестант, той се обърнал към Стареца:

- Вие, православните, и особено вие, които живеете в Света гора, се кланяте на Дева Мария като на Бог, забравяте, че Тя е само една обикновена жена. Също така се покланяте и на иконите, като мислите, че могат да правят чудеса! А още по-лошо е онова, което правите с останките на вашите светии. Въпреки, че те повечето са тленни, вие, без да се гнусите, ги целувате! Всичко това показва, че вие, православните, сте в голяма заблуда!

 

Тогава Старецът, следвайки примера на светите отци на Църквата, които са приемали всички възможни клевети и обиди, отправени към тях самите без никакви възражения, но са противостояли дори до смърт на ересите, отговорил със строг глас на протестанта:

- Какво да ти кажа, бедни човече? Ти не си виновен за всички позорни думи, които изговори, виновна е майка ти, която ти е дала такова възпитание!

Като чул такива думи от Стареца за майка си, протестантът се ядосал и раздразнено отговорил:

- Слушай, монахо, не петни майка ми с устата си, ти не си достоен и да се сравняваш с нея!

Като очаквал именно такъв отговор, без да се смущава, Старецът му отговорил:

- Виждаш ли, ти се обиди само като споменах майка ти! А нашия Господ и ние, православните, нима не се обиждаме, слушайки как ти хулиш нашата Майка – Богородица? Ще те питам и още нещо. Ако майка ти те помоли да направиш нещо, което не представлява някаква трудност за теб, ще се съгласиш ли да го направиш?

- Разбира се, че ще съглася и ще го направя! – отвърнал протестантът.

- Така е и с Пречистата – ние молим Богородица да ни бъде Ходатайка пред Нейния Син и наш Господ, за да ни спаси. Но, моля те, кажи ми още нещо – имаш ли у вас снимки на твоите родители, братя, сестри, на жена ти, децата ти, на приятелите ти?

- Имам, разбира се!

- Ами, ето и ние, като нямаме „снимки“ на нашия Отец – Господ, на нашата Майка – Богородица и на нашите братя – светиите и мъчениците, гледаме към иконите им и възпоменавайки ги, молим им се и те ни помагат. А тъй като и самите тела на светиите са изпълнени с Божията Благодат, като ги целуваме, се приобщаваме с благодатната им сила. А ако светецът се е сподобил с нетленни мощи, толкова повече той притежава благодат. И като се кланяме на светите му мощи, ние я приемаме!

Протестантът не могъл да каже нищо повече и си отишъл много замислен. А Старецът взел да се моли, както обикновено постъпвал в такива случаи:

- Нека Всеблагия Бог да помогне и на този човек да открие истинския път на спасението!

 

източник:

Наградата за грижите към старите

Ноември 29, 2017 in Отечески съвети, Семейство

 


Докъде стигна светът! И във Фараса, и в Епир се грижеха дори за животните в старините им. Не колеха не само мулетата, но и тия животни, чието месо се ядеше. Старите волове например, с които са орали, ги уважаваха, грижеха се за тях, гледаха ги, защото си казваха: “Яли сме хляб от тях”. Работните животни, които се трудеха на полето, имаха и добри старини. А тогава хората нямаха техниката, която имат днес. Трябваше с ръчната мелница да смелят нахута, да го наситнят, за да може горкият стар вол да го яде. Днешният свят обаче съвсем се е отклонил от пътя. Не гледат старите хора, какво остава да гледат животни!



Никога в живота си не съм се чувствал толкова добре, колкото през ония няколко дни, през които ми бяха казали да се грижа за един Старец. За гледането на стари хора е приготвена голяма награда. Спомням си, че разказваха за един послушник на Света Гора, който бил обладан от зъл демон и му дали послушание да се грижи за шестима старци в старческия приют на манастира. През онези години беше трудно, нямаше улеснения. Горкият натоварвал дрехите с един прът на гърба си и ги носел далеч до едно корито, за да ги изпере с пепелява вода… Не след дълго време бил освободен от демона и станал монах. Защото освен че принасял себе си в жертва за другите, но и старците го благославяли.


Много съпрузи негодуват и излизат от равновесие заради трудностите в семейството, предизвикани от своенравието и недоволството на старците, за които се грижат. Забравят за белите, които самите те са правили или за капризите и своенравието, които те са проявявали, когато са били деца. Не си спомнят, че не са оставяли родителите си на мира със своя плач и немирства. Бог допуска да изпитват тези трудности, за да изплатят по някакъв начин своите пакости. Сега е техен ред да застанат в помощ на възрастните си родители и да се грижат, чувствайки благодарност за жертвите, които са правели за тях, когато са били деца. Тези, които не чувстват това задължение към родителите си, ще бъдат съдени от Бога като несправедливи и неблагодарни.


И виждам, че понякога мъките, които имат мнозина светски хора, се дължат и на това, че родителите им са огорчени от тях. Семействата страдат, защото не се грижат за старците си. Когато отвеждат бедната старица или горкия старец и ги изоставят в някой старчески дом, и освен това им вземат имуществото, а старците не могат да се порадват на внучетата си и умират с мъка на сърце, каква благословия ще получат децата им? Днес една възрастна жена ми казваше, че има четирима оженени синове, живеещи на съседни улици, и не може да ги види, защото веднъж посъветвала снахите си: “Имайте любов помежду си и се черкувайте”! Леле, ония озверели! Казали й: “Да не си стъпила повече в къщите ни”. Плачеше горката; пет години не е виждала децата си. Каза ми: “Моли се, отче, имам и внучета; нека поне в съня си да ги видя”. Е, после какъв успех ще имат децата ѝ?


И въпреки че бабата е голямо благословение за семейството, тези хора не разбират това. Обикновено мъжът първи изпада в немощ и жена му се грижи за него. Когато мъжът умре, тогава, за да не се чувства жената безполезна, много ще е добре, ако децата ѝ я приберат вкъщи да пази внуците. По този начин и тя е доволна, а и на младото семейство е в помощ. Защото майката не може да смогне от многото работа да даде на децата необходимата ласка и обич. Дава я бабата, защото нейната възраст е възрастта на обичта и ласката.


И виждаме, че когато детето върши бели, бабата го милва, докато майката му се кара. Благодарение на грижите на бабата и майката върши спокойно работата си, и децата получават милувки и обич, а и бабата се радва на обичта на внуците си.


Който гледа родителите си, има голяма благословия от Бога. Един ден един млад баща ми каза: “Отче, мисля в къщата, която ще построя, да направя два апартамента за родителите и за тъста и тъщата ми”. Как ме трогна! С колко благословии го благослових! Чудя се как семействата не разбират това! Преди няколко дни дойде една жена и ми каза: “Отче, майка ми има хемиплегия. Омръзна ми осем години да я завъртам на едната и на другата страна”. Чуйте само! Дъщеря да говори така за майка си! “А, казвам ѝ, много е просто! Сега ще се помоля да боледуваш ти осем години от хемиплегия, а майка ти да се оправи, за да се грижи за теб”. Развика се: “Не, недей, отче!” “Тогава четири години, казвам й, поне четири години! Бре, не те ли е срам? Кое е за предпочитане? Човек да е здрав, да не го боли и да се грижи за един болен, като при това получава и награда от Бога, или да се мъчи от някоя болест, да не може да повдигне крака си, да се смирява и да моли другите: “Донеси ми подлогата, обърни ме насам, обърни ме натам?” Като чу това, малко се усмири.


Ако децата се поставят на мястото на остарелите си родители или снахата се постави на мястото на свекърва си и размисли: “И аз ще остарея и един ден ще стана свекърва; бих ли искала снаха ми да не ми обръща внимание?”, тогава няма да съществуват такива проблеми.

 

из книгата: „За семейния живот“ - Слова, Том 4, Старецът Паисий Светогорец

Помислите показват духовното състояние на човека

Юли 12, 2017 in Начална страница, Отечески съвети

 

– Отче, как се получава така, че едно и също нещо два­ма човека го виждат по различен начин?

 

– Нима всички очи виждат еднакво ясно? За да вижда човек ясно, трябва очите на душата му да са здрави, защото тогава има вътрешна чистота.

 

– Отче, защо понякога едно и също събитие един го счи­та за благословение, а друг за нещастие?

 

– Всеки го тълкува според помисъла си. Всяко нещо мо­жеш да го видиш или от добрата му страна, или от лошата. От качеството на помислите се вижда духовното състояние на човека. Хората съдят за нещата според това, което имат у себе си. Ако нямат духовно съдържание, правят погрешни изводи и онеправдават другия. Например ако някой прави милостини през нощта, за да не го виждат и види друг човек в късен час, няма да си помисли нищо лошо. А ако го види друг, който прекарва нощите си в грехове, ще каже: „Това животно кой знае къде е нощувало?“, защото сам той живее така. Или, ако от горния етаж през нощта се чува тропане, човекът с добри помисли ще си каже: „Някой прави поклони“, а човекът без добри помисли ще каже: „Цяла нощ танцуват.“

 

Помните ли как се отнесоха към Христа двамата разбой­ници, които бяха разпнати заедно с Него? И двамата виждаха Христа върху кръста, а земята се тресеше и т.н. Но какъв помисъл имаше единият и какъв – другият! Единият, който беше отляво, хулеше и казваше: „Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас“ (Лук. 23:39). Другият, който беше отдясно, казваше: „Ние получаваме заслуженото според делата си, но Тоя нищо лошо не е сторил“ (Лук. 23:40). Единият отиде в ада, а другият се спаси.

 

 

Двете крила на човека

Юни 14, 2017 in Беседи, Начална страница

- Хората попадат много лесно както под добро, така и под лошо влияние. Да попаднеш под лошо влияние е по-лесно, защото там командва дяволът. Кажеш например на някого да остави пушенето, защото е вредно. Точно когато човекът вземе решение да ги откаже, веднага притичва дяволът и му казва: „Ето, в тия цигари има по-малко никотин, а в тези – очистващ филтър, така че, пуши, няма страшно.“ Т.е., дяволът му намира оправдание, за да не откаже пушенето, намира му „изход“. Та той може да ни намери цял куп оправдания. А тия цигари, които ни предлага, могат да ни донесат още по-голяма вреда. Затова трябва да имаме сила на волята. И ако не се пребориш с тези недостатъци, докато си млад, то после ще бъде по-трудно да ги преодолееш, понеже колкото повече старее човек, толкова повече волята му отслабва.

 

Ако човек няма силна воля, той не може да направи нищо. Свети Йоан Златоуст казва: „В “искам“ или “не искам“ се заключава всичко.” Това означава, че всичко зависи от това, дали човек иска или не иска. Велико дело! Бог по природа е благ и винаги иска за нас добро. Само, че трябва и ние да го желаем. Защото човек лети духовно с помощта на две крила: с Божията воля и собствената воля. Едното крило на Бога – Неговата воля е постоянно прилепено към едното ни рамо. Но за да литнем духовно е нужно да прилепим на другото си рамо своето собствено крило – човешката воля. Когато човек има силна воля, тогава той притежава човешкото крило, което се уравновесява с божественото и той започва да лети. А ако волята му е слаба, тръгва да лети, но се премята във въздуха и пада. Отново се опитва – и отново същото.

 

- Отче, а може ли да се развива силата на волята?

 

- Нали сме казали, че всичко може да се развива? Всички хора имат воля – кои по-слаба, кои по-силна. Когато човек има воля да се подвизава, моли Бога да усили волята му и Бог му помага. Когато човек не напредва, трябва да знае, че или въобще не проявява воля или проявява слабо волята си, което пак не му е от полза. Ако птицата има едно здраво крило, но не се грижи за другото, тогава от него изпадат някои пера и след това не може да лети добре. Едното крило е здраво, обаче другото е като счупен гребен. Птицата го размахва, но между перата му минава въздух и не може да лети добре. Литва за малко и започва да се превърта във въздуха. За да полети, трябва и това крило да е цяло.

 

Така и човек трябва да внимава и да се грижи за своята човешка воля, ако иска да лети духовно по правилен начин. А какво прави дангалакът? Отива крадешком и измъква първо някое малко перце, после някое малко по-голямо и ако човек не внимава, изтръгва и някое голямо и когато се опита да лети, не може. Ако дяволът успее да изскубне няколко пера, когато човек тръгне да лети, влиза въздух през това крило и той започва да се премята във въздуха. Божественото крило винаги е здраво и цяло. Не му липсват пера. Дяволът не може да го скубе, тъй като крилото е божествено. Човек трябва да внимава да не се отнесе небрежно и дяволът да извади някое перо от собственото му крило. Когато започнат да се промъкват лека-полека леността и равнодушието, волята отслабва. Какво да прави Бог, ако човекът не желае? Не иска да се намесва, защото зачита човешката свобода. Така човек прави непотребно и божественото крило. Когато, обаче има воля и неговото крило е неповредено, тогава и Бог желае, и човекът желае – и хвръква.

 

- Отче, какво точно е това хвръкване? Имате предвид, че трябва да желая да напредна духовно, да желая спасението си?

 

- Разбира се, дете мое! Когато казвам летене, имам предвид духовното въздигане, а не да литна и да кацна на някой кипарис!

 

- Отче, бяхте ни казали, че човек може да оре, да сее и да върши всички други работи, но се случва да не може да изкара дори и семето, което е посял.

 

- Да, така е. Ако човек не внимава, дяволът ограбва труда му. А ако внимава и приеме сериозно въпроса за спасението на душата си, тогава се подвизава, напредва, дава плодове, храни се духовно и се радва ангелски.

 

източник: Из книгата „Духовно пробуждане“, Слова, Том 2

Обядът със стареца Паисий

Май 15, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница, Сладкарница

Мисля, че вторият път, когато отидох при стареца Паисий, бях малък, на около 18 години, и той ме задържа при себе си – тогава за пръв път останах около него – и старецът ми рече:

 

- Сега ще ядем!

 

Попитах го какво ще ядем, а той ми отговори:

 

- Ще ти приготвя голяма трапеза, нали имам гости!

 

Той се шегуваше с мен.

 

- Имам риба – треска, ще направим голяма трапеза!

 

И хайде да ядем. Той нямаше маса. Излязохме навън, на полянката, където имаше един камък и ми каза:

 

- Тук ще ядем. Само една минутка да поставим масата!

 

И отиде и донесе една покривка, на която имаше нарисувани различни неща – банани, грозде, дини. Той каза:

 

- Тази покривка я постилам само когато имам официални гости, а не всеки ден.

 

И какво имаше? Нищо нямаше, имаше сух хляб. Попита ме:

 

- Искаш ли чай?

 

А аз нито тогава, нито сега пия чай, и му казвам:

 

- Сполай ти, не искам!

 

Той извади пресен чесън – имаше засаден пет-шест глави – и една маруля. Ядохме маслини, чесън и маруля. Около нас беше празно, но никога няма да забравя това дето, преди да почнем да ядем, той каза:

 

- Сега ще се помолим.

 

Станахме да се помолим. Той вдигна ръце и каза:

 

- Отче наш, Който си на небесата…

 

Как да ви кажа, наистина Бог беше там! След яденето каза благодарствената молитва. А какво ядохме? Нищо – стар сух хляб, който в друг случай дори и да ми платят не бих ял, една главичка сух чесън и една маруля. Но никога няма да забравя този момент, това е най-скъпото ястие в целия ми живот.

 

Така и вие, които имате семейства, в домовете си, научете се просто, преди да седнете да ядете, да станете и да кажете молитвата „Отче наш“, а след яденето, тази красива молитва: „Благодарим Ти, Христе Боже, за земните блага, с които ни насити. Молим Те, не ни лишавай от Твоето Небесно Царство.“

 

източник: Православие.мк

 

Едно чудо на стареца Паисий Светогорец

Април 19, 2017 in Начална страница, Сладкарница

Старецът Паисий направил това чудо на началника на полицията в Солун Ангелос Харахидис. Ето какво разказва той:

На 8 юли 1986 г., когато бях дежурен около Централната болница на Солун, върху моята бригада хвърлиха „коктейл Молотов“. Получих много тежки изгаряния.

В болницата, в която ме закараха, лекарите практически не положиха почти никакви усилия, смятайки, че скоро ще умра.

Пребивавах в несъзнателно състояние, съвършенно изгубил връзка със света. Заедно с мен в болницата се намираше „дядото“ – така наричах стареца Паисий. Още когато ме видя, той каза: „Да… Доста ще се измъчи, но ще остане жив“.

Само след няколко дена започнах да идвам на себе си. Но, ето че почувствах, че смъртта ми се приближава. Повиках медицинската сестра и й казах: „ Аз умирам, сестра! Умирам!“

Почувствах, че се издигам нагоре, напускайки пределите на земята; носех се покрай звездите, през галактиките – така бих описал онова, което се случваше тогава с мен. Издигах се нагоре и все по-нагоре, виждайки пред мен някаква светлина, движеща се заедно с мен. Приличаше на светлина от свещи. Внезапно движението ми нагоре престана, и започнах да падам към земята. В този момент се намерих на операционната маса, и всички лекари ме гледаха с удивление.

Минаха пет години. Отидох в Суроти. Там срещнах стареца Паисий. Още като ме видя, пристъпи към мен, прегърна ме, и ме притисна към себе си. Започнах да му разказвам как бях умрял. Старецът ме прекъсна: „Слушай, благословени! Ние с теб заедно бяхме в друг живот и се върнахме назад. Нима не ме видя?“

Тогава ми стана ясно, каква беше тази светлина, която бях видял.

 

 




 

Духовното общуване между свети Паисий Светогорец и стареца Яков Цаликис

Март 27, 2017 in Начална страница, Сладкарница


Духовно чедо на йеромонах Яков Цаликис, разказва следната случка: „Аз бях мирянин, студент в църковната гимназия на Ламия през 1986г., името ми е Джон. Щях да заминавам за Света Гора, за да посетя с благословението на моя старец Яков Цаликис, стареца Паисий Светогорец, и да се посъветвам с него дали да стана монах или не. Старецът Яков имаше особена почит към стареца Паисий, и когато отивах при него, ми даде да му занеса нещо като благословение, и ми каза: „Кажи на стареца Паисий, когато отидеш на Атон, да дойде да ни види. Що се отнася до мен, Джони, за мен е трудно да отида да видя Стареца, защото трябва да премина през планини, долини и морета, а здравето ми не го позволява, да не говорим, че старецът Паисий е светец, а аз съм грешник и съм недостоен.“ След това той ми даде 5000 драхми, за да запаля свещ и да ги оставя в неговия параклис.

 

Когато пристигнах на Света Гора, се срещнах със стареца Паисий. Видях го пред вратата му и той ми каза направо:

 

- Веднъж се видяхме с отеца, бяхме заедно…

 

И после каза:

 

- Ей, радвам се да те видя, радвам се да те видя!

 

Взех му благословение, и той ми каза:

 

- Ей, ти как мислиш? Ще можем ли да те направим монах?

 

- Отче, – му казах аз – имам проблем с родителите ми.

 

- Слушай какво ще ти кажа, остави родителите ти да плачат един или два месеца, така или иначе не могат да плачат вечно, а  после ще загубиш съкровището. (Той имаше предвид стареца Яков, без да съм му казал за това, че искам да стана монах.)

 

- Отче, – казах му аз – имаш благословията на отец Яков, от Свети Давид в Евбея.

 

- О, детето ми, това е светец, който днес се бори, и се моли със смирение и любов. Аз не съм достоен да видя този гигант на православието, но също така разстоянието е голямо, за да се срещнем и това изисква много усилие и труд. Но Бог ни е дал любовта, с която общуваме помежду си духовно.

 

- Отче, ще благословите ли да се поклоня в параклиса?

 

- Не, това не е необходимо.

 

- Отче, имам желание, да се благословя…

 

- Не, детето ми, защото сигурно отец Яков ти е дал 5000 драхми. И след това какво ще правя с тях. Та аз съм само един монах?

 

Той не ме пусна да се поклоня. Даде ми броеница и малък кръст да го предам на стареца Яков. Когато се върнах в манастира, отец Яков ме посрещна с радост. Подарих му подаръците от стареца Паисий и той веднага каза:

 

- Ето ти тези 5000 драхми, които стареца Паисий не прие, и не ти позволи да се поклониш в параклиса му. Вземи ги с теб за разходите ти в училището в Ламия.

 

Бях изумен.

 

- Отче, как разбрахте за това?

 

И той ми каза, шепнейки в ухото ми:

 

- Ние, моето дете, общуваме духовно.


източник: http://full-of-grace-and-truth.blogspot.bg


Работа върху себе си

Март 2, 2017 in Начална страница, Отечески съвети

 

Ако искаш да помогнеш на Църквата, по-добре гледай да изправиш себе си, отколкото да се опитваш да поправиш другите. Ако поправиш себе си, с това непосредствено се поправя една частица от Църквата. Разбира се, ако всички биха направили това, Църквата щеше да е поправена.

Но днес хората се занимават с всичко друго освен със себе си. Защото работата върху себе си иска труд, а заниманието с другите е лесно.
 
Ако се занимаем с поправянето на себе си и се обърнем повече към “вътрешна” дейност, отколкото към външна, давайки същевременно предимство на Божията помощ, тогава ще помогнем на другите по-добре и по-резултатно. Освен това ще имаме и вътрешен покой, който безшумно ще помага на душите, които срещаме. Защото вътрешното духовно състояние издава добродетелите на душата и изменя душите на другите. Когато човек се отдава на външна дейност, преди да е стигнал до очистено вътрешно духовно състояние, може да извършва духовни подвизи, но вътрешно е обладан от притеснения, смут, от липса на доверие в Бога и често губи спокойствието си. Ако не направи себе си добър, не може да каже, че интересът му за общото добро е чист. Когато се освободи от ветхия си човек и от всичко светско, тогава има на своя страна Божията благодат, така че и сам той е спокоен, но също така носи покой и на всички други хора. Обаче ако няма Божия благодат, не може нито себе си да овладее, нито на другите да помогне, тъй че резултатът да бъде богоугоден. Трябва първо да се потопи в благодатта и след това вече осветените му сили да бъдат използвани за спасение на другите.

Източник: “Слова, Духовно пробуждане”

Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” Атон

Непоказван видеоклип със Св. Паисий в църквата “Протата”, Атон

Февруари 3, 2017 in Видео, Начална страница





Странните навици започват от помислите

Ноември 16, 2016 in Начална страница, Отечески съвети

 

 

 

- Отче, къде е причината човек да бъде гнуслив?

 

- Ти от какво се гнусиш?

 

- От всичко.

 

- Тогава всичко ще се стоварва на твоята глава! И червейчетата в плодовете, и косми в хляба и яденето и т. н.

 

- Наистина така и става, отче!

- Слава Богу! Виждаш ли, как Бог ти помага да превъзмогнеш това?

 

- ( Друга сестра) Отче, всичко това не започва ли от помисъла? Да кажем, че сестрата е намерила косъм в яденето – нека просто го извади и го сложи настрана.

 

- Та това е благословение! Дaй ми го на мен, аз ще го взема за благословение!… Помня на Синай веднъж отивахме някъде с един друг монах. Дадох му две праскови, но виждам, че не ги яде. Искаше да стигнем до вода, за да ги измие и тогава да ги изяде. Затова ги държеше в ръка, за да не ги сложи в джоба си, защото там щели да се полепят  по тях микроби! Неговият брат, който имаше осем деца, ми каза: „Той използва повече сапун да мие ръцете си, отколкото жена ми да пере осемте ни деца!“  И знаете ли какво му се случи? Там на Синай на всеки монах даваха по един бедуин, за да му служи, да му носи ядене и т. н. Бедуинът, който му дадоха, беше най-мръсен от всички. Черна чернилка! Дрехите му смърдяха и той целият смърдеше. Трябваше да го накиснеш за една седмица, за да може да се махне мръсотията! Ръцете му бяха… не е за приказка! Можеше човек да ги чегърта с шпакла. А той когато вземаше паницата с ядене, за да я отнесе на монаха, потапяше пръстите си вътре. „Махай се оттука, махай се“ , започваше да вика отецът, щом го видеше. В края на краищата този монах и две седмици не можа да издържи на Синай и си замина.

 

И в общежителния манастир помня един монах, който в светския си живот беше старши полицай. В манастира му бяха възложили да бъде четец, защото беше образован. Толкова години бе живял в манастира, но въпреки това се гнусеше. Никога не се докосваше до дръжките на вратите. Или отваряше вратата с крак или буташе ръчката с лакът, а след това почистваше със спирт ръкава, докоснал се до нея! Дори и вратата на църквата отваряше с крак! И Бог допусна когато остаря, краката му да гноясат и да се напълнят с червеи, особено единият, с който отваряше вратите. Аз бях помощник-болногледач, когато той дойде за пръв път в манастирската болница с превързан крак. Старшият болногледач ми каза да го развържа, а той отиде да донесе някакви марли. Когато го развързах, какво да видя! Целият крак беше пълен с червеи! Казах му да иде до морето и да си измие крака, за да сменим превръзката. До къде беше стигнал само! Какво наказание! Аз загубих ума и дума. Старшият ми каза: „Разбра ли от какво е това?“ . „ Разбрах, понеже отваря вратите с крак“ , отвърнах аз.

 

- Отче, а той продължи ли да отваря вратите с крак в  това състояние?

 

- Да, с крак ги отваряше! А беше живял толкова години като монах.

 

- Той не разбра ли причината за болестта си?

 

- Не знам. Аз после отидох в манастира Стомион в Коница. Кой знае как е умрял! А в същия манастир някои от младите монаси отиваха да ядат от остатъците в чиниите на старците, за да получат благословение! Други целуваха дръжката на църковната врата, защото я бяха докосвали толкова много отци, а той когато се покланяше на иконите, едва-едва докосваше мустака си до иконите. А след това колко спирт изливаше върху мустака си!

 

- Отче, когато такова нещо става със светини, това не е ли неблагоговение?

 

- Човек отначало започва с гнусливост, а после стига и по-надалече. Този монах беше стигнал дотам да спре да се покланя на иконите, защото се страхуваше да не хване някоя болест от онези, които се покланяха преди него!

 

- Значи, за да не се гнуси човек, не трябва да обръща внимание на подобни неща?

 

- Хората ядат толкова нечистотии без да разберат! Когато човек се прекръсти преди това, вече не се страхува от нищо, нито от болести, защото  Сам Христос помага. През килията ми всеки ден минават толкова хора, които страдат от най-различни болести. И някои от тях, по-непосредствени, се прекръстват и пият вода с черпалото, което съм закачил там. А други ги е страх и дори не се докосват.

 

Преди няколко дена дойде един човек, който имаше много висок пост в службата си. Горкият, така го е страх от от микробите, че ръцете му са побелели от търкане на спирт! Съжалих го! Знаеш ли какво мъчение е да заеме такъв пост и да постъпва така? Почерпих го с локум, но не си взе, понеже го хванах с ръка. Но и да беше останал в кутията, пак нямаше да си вземе, защото щеше да си помисли, че някой преди това го е сложил с ръка в кутията. Аз взех локума, обърсах го в обувките му и го изядох. Направих пред него доста такива неща. Изпотих се, докато успея да го освободя малко от страха му. Ето и днес дойде тук една девойка, която имаше нозофобия, т.е. страх от болести. И когато влезе при мен, не ми целуна ръка, защото се боеше да не прихване микроби. Макар и да й говорих много, когато си тръгна, пак не взе благословение. Каза ми: „Не ти целувам ръка, защото ме е страх да не прихвана някоя зараза!“ Какво да каже човек? Така сами правят живота си черен.

 

 

 

Светогорски истории

Ноември 1, 2016 in Начална страница, Отечески съвети

 

 

Когато човек постоянно яде сладки плодове и накрая се случи някой горчив или кисел, се принуждава отново да изяде един-два сладки плода, за да се разсее горчилката. Същото трябва да се приложи и тук в духовно отношение. Тъй като ви огорчих с последните два разказа, счетох за добре да ви предложа пак две малки, но много сладки божествени  случки, за да подсладя отново душата ви духовно. Аз самият не съм ги видял с очите си, но съм ги чул от благоговейни отци, а също и от моя старец, които са били свидетели.

 

 

И така, в постниците на Катунакя, в колибата “Достойно ест”  преди около петдесет години живееше един старец с тримата си ученици – отците Георги, Пахомий и Хризостом. След смъртта на стареца ръководството пое неговият наследник отец Георги – най-старшият от тримата според времето на монашеския постриг. Но тъй като новият старец беше прост и съвършено неграмотен, другите двама не пожелаха да останат на послушание при него, защото бяха малко по-образовани от отец Георги, но и малко горди. Затова те напуснаха килията и го изоставиха. Разделиха се и двамата помежду си, защото нито един от тях не искаше да се подчини на другия. Смениха много обиталища – от манастир на манастир и от килия на килия.

 

Един ден единият от тях си спомни за стареца, когото бяха изоставили в такава напреднала възраст и реши да отиде да го посети. Взе и нещо за благословение в торбата си и тръгна. Когато стигна до една съседна колиба, попита за стареца, но там не знаеха нищо – не бяха го виждали. Един друг отец му каза:

 

- Преди около седмица коминът му пушеше – трябва да е добре.

 

Обезпокоен, братът стигна до колибата и когато видя, че отвън и отвътре цари пълна тишина, се разтревожи още повече. Започна да вика силно и да тропа по вратата, но – нищо. Накрая блъсна вратата, отвори я и влезе. Видя стареца легнал на кревата и му каза:

 

- Благослови, отче, как си? Дойдох да те видя.

 

Старецът, много разстроен, му отвърна:

 

- Благословени мой, по-добре да не беше идвал, защото щом влезе, изгони светия ангел, който ми служеше. Заради това не ти отварях. Друг път недей да идваш, брате, защото прогонваш светия ангел.

 

Братът си замина, а старецът остана да лежи върху дъските на леглото, съвършено оставен от хората. Но тъй като беше оставил себе си в Божиите ръце, Бог го удостои да му служат ангели.

 

Почти по същото време и в същата местност, малко по-нагоре – в скита “Свети Василий” живееше дядо Теофилакт, който беше много благоговеен и голям подвижник. Всички признаваха светостта му, защото, колкото и да се мъчеше да се укрива, не беше възможно да останат скрити божествените му преживявания. Много пъти отците го виждаха, че се намира в състояние на духовно видение. Имаше и двама ученици – отец Арсений и отец Памфил. Както споменах, дядо Теофилакт беше голям подвижник, но имаше голямо благоговение и умиление и се затрудняваше да се моли заедно с други хора. За да не чуват другите риданията му и да не гледат сълзите му, които не можеше да удържа, обикновено по време на църковната служба отиваше навън по баирите и по пещерите и се връщаше сутрин. Живееше много духовно, но вършеше добродетели винаги скришом, защото беше много смирен.

 

Веднъж, една зимна нощ, излезе отново по чукарите, за да извърши службата си, но внезапно падна голям сняг. Другите отци се обезпокоиха, когато сутринта не видяха стареца си, и излязоха в планината, да видят да не го е затрупал снегът. По едно време забелязаха нещо да се чернее върху една скала и когато приближиха, с голяма тревога видяха, че беше техният старец – абсолютно неподвижен. Те помислиха, че е замръзнал, но когато го хванаха да го разтърсят, усетиха, че тялото му гори и снеговете наоколо са разтопени от горещата му молитва. Когато го разтърсиха, той дойде на себе си от състоянието на духовно видение, в което се намираше, или по-точно – умът на светия старец се върна от рая в градината на Света Богородица.

 

Макар и отците от пустинята  да признаваха дядо Теофилакт за исихаст и да го почитаха, враждуващите демони му завиждаха. Понеже бе станал приятел на ангелите и често беше грабван на небесата  , демоните всячески се мъчеха по време на молитва да го откъснат от съзерцанието, но не успяваха. Веднъж, когато, намирайки се на “Свети Василий”, беше изпаднал в духовно видение, демоните, за да го откъснат от това състояние, го пренесоха в скита “Кавсокаливия”, но пак не успяха.

 

Старците от онова време казваха също, че дядо Теофилакт имаше голяма любов дори и към дивите животни, които чувстваха любовта му и идваха в колибата му, когато имаха някаква нужда. Една сърна, която беше счупила крака си, дойде до килията му и започна жално да блее, протягайки счупеното си краче към стареца. Той ѝ донесе да яде малко сухар и в това време приготви две летвички, с които пристегна здраво счупения крак и каза на сърничката:

 

- Сега си иди, а след една седмица да минеш пак, за да го видя.

 

Добрият старец се отнасяше към животното като лекар към боледуващ човек, тъй като беше станал Божи човек! Молитвите му да имаме, а също и молитвите на всички преподобни наши отци.

 

По молитвите на нашите преподобни светогорски отци и чрез застъпничеството на Света Богородица, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас. Амин.

 

източник: Светогорски отци и светогорски живот

 

 

 

 

Внимание към въображението.

Октомври 10, 2016 in Начална страница, Отечески съвети

– Отче, казвали сте ни, че трябва да избягваме по време на молитва да си представяме различни сцени от живота на Христа. Защо?

– За да не прелъсти дяволът чрез въображението. Въображението е добро нещо, има голяма сила, ако се употреби добре. Някои хора могат например да видят една местност и след една година да си спомнят точно как изглежда и да я нарисуват. Това е способност, която Бог е дал на човека, но дяволът се възползва от нея. Онези, които изпадат в прелест, когато четат или виждат нещо, си го представят както те искат и след това вярват, че тази въображаема картина е действителността. За да им помогне на горките, имат нужда от постоянно наблюдение, защото дяволът непрекъснато ги заблуждава.

Затова, ако човек по природа има силно въображение, трябва да се замисля, когато му казват, че не мисли правилно, и да поставя въпросителни пред помислите си. Познавах една обикновена жена, която постоянно се молеше и умоляваше Христа да Го види поне в този живот, понеже както казваше, нямаше да Го види в другия живот. Христос наистина и се яви по време на светото причастие в светата Чаша като младенец с окървавени косички, а после видението се изгуби и така тя можа да се причасти. След това събитие врагът започна да я изкушава с помисъла, че тя е нещо. Освен това използваше въображението и и постоянно и показваше «игрални филми». Когато веднъж излязох в света, срещнах я в един дом и чух как разказваше фантазиите си на мъжете и жените, събрани там. Струваше ми много труд да я накарам да се осъзнае. Единственото решение беше да и се накарам здравата пред всички, за да стане явна прелестта и тя да се смири.

– Тези видения от въображението и ли бяха?

- От въображението и от прелестта.

 – Отче, а тя не ги ли споделяше с духовника си?

– Какво да ти кажа. Сатана ги измамва с онова, което виждат, не се питат дали е добро и правилно, и не се замислят, че трябва да разкажат за него на духовника си. Голям майстор е дяволът, страшна работа!

Ако човек не е внимателен към въображението си, изкусителят може да използва дори и някое просто природно явление, за да го прелъсти. В манастира Стомион, когато четях вечерня през зимата, запалвах печка. Някои жени, които понякога идваха в манастира, бяха обърнали внимание, че иконата на Света Богородица по време на вечернята започваше да пука: крак-крак (аз не го бях забелязал), и говореха помежду си: «Виж как пука иконата, когато този монах служи вечерня!» Когато чух това, реших да видя иконата,която издаваше такива звуци. Не че не вярвам в божествени събития, напротив, вярвам, че Света Богородица се явява и говори, и бива виждана от онези, които имат необходимото духовно състояние, обаче винаги е нужно внимание. Затова се качих на един стол и погледнах отзад. Какво да видя – иконата беше стара и имаше на гърба си вкопани кошаци – напречни дървени трупчета. Когато печката се разгореше, кошаците се нагряваха и поради разширяването започваха да пукат. Заковах едно пиронче и шумът престана. После питам жените: «Сега чувате ли нещо?» «Не», отвръщат ми. «Е,не обръщайте внимание», казах им. Необходимо е внимание, защото, ако въображението постоянно се развива,целият живот на човека отива напусто.

Отче,как се разбира кога едно събитие е наистина от Бога и кога е от дявола?

- Това се вижда. Ако не е от Бога, дяволът внушава на човека помисли на гордост. Освен това работите на дявола са грубо скроени и стигат до хула. Веднъж в килията ми беше дошъл един прелъстен и бесноват човек. Казах му някои неща и му помогнах. Знаете ли какво ми каза? «За първи път чувам такива неща! Дори в Евангелието не съм ги срещал!» Все едно ми казваше, че съм говорил по-добре от Христа. Ето какво прави дяволът, за да ти внуши горделив помисъл. И ако човек не разбере, че със своя сила нищо не може да направи, че това, което прави, го прави с Христовата сила, тогава и хиляди бесове да изгони от хората, все едно че нищо не е направил.

Източник “С болка и любов за съвременния човек”

Някои мои лични спомени за свети Паисий Светогорец

Септември 9, 2015 in Беседи, Начална страница

 

Запознах се със стареца, когато бях студент по богословие. Бях чувал за него от мой приятел, който сега е игумен на манастир.

 

Отидохме на Сета Гора през един късен октомврийски ден. Денят беше топъл и по пътеката за килията на стареца, която беше в района на манастира Ставроникита,  видяхме много змии, които бяха излезли да се понапекат на слънце. Когато той ни прие, попита за причината, заради която изглеждахме уплашени. Ние му казахме, че сме видели змиите, а той ни посочи една дупка до вратата си и ни каза, че хванал една змия за опашката, докато се пъхала вътре. Също така ни посочи прозореца си и ни каза, че и там има гнездо на отровни змии. Помислихме си: Какъв е този човек и как живее тук? Тогава той ми подари иконка, която си я пазя и до днес. Обядвахме в едни чинийки с диаметър десет сантиметра. Имаше три малки картофчета, които разпределихме тримата помежду си. Попита ни какви искаме да станем и ние му отговорихме, че искаме да станем клирици в света. Тогава ни каза да четем св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов.

После много пъти ходих при стареца, той много неща ми е говорил, но два случая са ми направили силно впечатление.

 

Единия път, когато служехме Литургията на свети апостол Яков, стана малка бъркотия в олтара, защото беше нарязана много нафора, а според последованието на тази Литургия нафора на народа не се раздава. Свещениците искаха да раздадат, а аз твърдях, че щом искаме да служим такава Литургия, тогава  трябва да спазваме устава. В края на краищата отците отстъпиха, защото казаха, че ще проявят послушание към мен, като митрополитски проповедник. Мина много време, около две години. Веднъж пак бяхме се запътили към стареца. Когато отивахме, с мен имаше две млади момчета и един англичанин, който беше православен.  Влязохме в килията на св. Паисий, където имаше вече и други хора. Старецът извади една кесия, в която имаше точно толкова портокали, колкото хора бяхме отишли, и ги раздаде на всички. После попита дали някой разбира английски да превежда и един млад човек малко прибързано отговори утвърдително, въпреки, че там имаше и преподаватели и лекари. „За какво си дошъл на Света Гора?“ „Да стана монах.“ „Да не би за  да избягаш от някаква връзка с  момиче?“ „Не, няма такова нещо.“ Старецът пак го попита същото: „Да нямаш някоя връзка с момиче?“ „Не“, отговори човекът, но си пролича, че нещо  се посмути. „Защо се притесни, да няма нещо такова с някое момиче?” „Не, ама имам само такива лоши помисли.“ „Е, то такива помисли и Патриархът има.“ После се обърна към момчетата: „Вие, деца, ходите ли в неделя на църква?” „Ходим, отче.“ „А на Велики Петък, разбрах, че сте играли мач.“ Едното момче се изчерви и каза, че наистина в неделите играели на игрището. След това ме попита: „Отче, как завършва литургията на св. ап. Яков?” „С миром изидем.“ „ А когато свърши, нафора даваш ли на хората?” „ Не, не давам.“ „Давай, нека хората да не си отиват празни от храма.“ Бях забравил за онази случка преди две години, но сега си я спомних.

 

Един ден, когато бях още йеромонах в митрополията в Едеса, нашият митрополит беше един, така да се каже… нали знаете, че има свети митрополити, като вашия митрополит Йоан (Варненски и Великопреславски бел. ред), и има и обратното на тези. Та нашият беше от тия другите и много пъти съм искал да напусна митрополията. Десет митрополити ме канеха: „Ела в нашата митрополия“, но аз все още издържах, но един ден вече реших да си тръгна и отидох при свети Паисий. Бях си намислил как да му представя нещата, всичко беше много добре подредено в главата ми, оставаше той само да каже „да“. Не бях споделил с никого тези неща. Когато отидох при стареца, той беше сам. Седнахме един срещу друг и той ме попита какво съм намислил да му кажа. Аз успях само да кажа: „Знаеш ли…“ и нищо повече, а той веднага стана и ми каза: „Не, никъде няма да тръгваш, Божията воля е да останеш там.“ После, след като ме изпращаше, няколко пъти ми каза, че трябва да остана там. Не знам дали знаеше, че ще стана там митрополит, но така или иначе останах.

 

Веднъж едни отци го попитали защо е толкова изморен, а той отговорил, че е бил на бдение в Солун. (Без да е излизал с тяло от Света Гора).

 

Една госпожа преди няколко дена дойде в митрополията и разказа, че била в Суроти, когато старецът е бил жив. Няколко часа чакали със своята племенница. Имало много народ. Накрая една монахиня излязла и казала, че старецът повече няма  да приема. След малко се върнала и казала да влезе само тази жена с племенницата си. Тя се притеснявала, че няма деца. Старецът станал, хванал я за главата и ѝ казал, че ще има няколко деца. Ще има и радост, но ще има и притеснение. И наистина, родили ѝ  се три близначета, но едното било със синдром на Даун.

 

Беседата е изнесена на 9 септември 20015 г, по време на „Седмица на православната книга“ във Варна

Помислите на осветения човек и помислите на лукавия човек

Септември 2, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

– Отче, ако човек има святост, разбира ли кой е лукав?

 

– Да, разбира кой е лукав, както също разбира светостта на един свят човек. Вижда лошото, но в същото време вижда и вътрешния човек и разпознава, че лошото е от изкусителя и бива привнесено отвън. С очите на душата си вижда своите грехове като големи, а на другите – като малки. Наистина ги вижда малки, а не престорено, лицемерно. Може да са престъп­ления, но той оправдава в добрия смисъл на думата лукавите дела на лошия човек, не го презира, не го счита за по-долен от себе си. Дори може да го счита за по-добър от себе си и съзна­телно да го търпи по много причини. Например вижда злобата на един престъпник, но си мисли, че той е стигнал до това състо­яние да върши престъпления, защото не е получил помощ в досегашния си живот, мисли, че и сам той би могъл да бъде на неговото място, ако Бог не бе му помогнал. По такъв начин човек получава много благодат. И обратно, лукавият човек, макар че вижда светостта на другия, не знае добрите помисли, които той има. Така също и дяволът не ги знае.

 

Който извършва задълбочена духовна работа върху себе си, той оправдава другия, а не себе си. И колкото повече напред­ва духовно, толкова по-свободен става и толкова по-силно оби­ча Бога и хората. Тогава той не знае какво ще рече злоба, за­щото има само добри помисли за другите, мисълта му пребъд­ва в чистота и вижда всичко по духовен начин, свято. Извлича полза дори и от паденията на ближните си, и ги използва като здрава спирачка за себе си, за да внимава да не би и сам да излезе от релсите. Обратно, ако човек не се е очистил, мисли лукаво и всичко вижда по лукав начин. Той очерня с лукавството си дори и добрите неща. Не получава полза дори и от добродетелите на другите, а винаги ги тълкува е лукавия си речник, защото е помрачен от чернилката на човекоубиеца дявол. Винаги е притеснен и винаги притеснява ближните си с тази своя духовна чернилка. Ако иска да се освободи, трябва да разбере, че има нужда от очистване, за да могат да дойдат духовната яснота, очистването на ума и сърцето.

 

– Отче, а когато човек ту е лукав, ту е добър?

 

– Тогава търпи съответните въздействия и промени. Чо­векът е изменчиво същество. Понякога лукавите помисли са от изкусителя, но понякога самият човек мисли лукаво. Често изкусителят създава ситуации, чрез които подтиква хората към лоши помисли. Когато един архимандрит дойде за първи път до килията ми, не успях да го видя. При второто му идване не можах да го видя, защото бях тежко болен и му казах да дойде друг път, за да поговорим. Тогава той изпадна в помисли, че не искам да го видя, че имам нещо против него и когато слязъл в манастира, се оплаквал пред отците. Всичко това беше от из­кусителя.

 

 

Източник: Из “Духовна борба: Слова Том 3″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

 

Който има добри помисли, вижда всичко добро

Август 6, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

Някои ми казват, че изпадат в съблазън, понеже виждат много нередности в Църквата, а аз им отговарям: Ако попи­таш някоя муха дали тук наоколо има цветя, ще отговори: „Не знам, там, долу в дерето има консервни кутии, тор, нечисто­тии“, и ще ти изреди всички мръсотии, върху които е кацала. Обаче, ако попиташ една пчела дали е видяла някоя нечисто­тия наоколо, ще ти отговори: „Нечистотия ли? Не съм видяла такова нещо; тук мястото е пълно с миризливи цветя“, и ще ти изброи един куп градински и полски цветя. Значи мухата знае само къде има нечистотии, а пчелата знае, че ей там има една лилия, по-нататък – зюмбюл и т.н.

 

Доколкото съм разбрал, някои хора приличат на пчелата, а други – на мухата. Подобните на мухата във всяко нещо тър­сят да намерят лошото и се занимават с него. Те не виждат никъде нищо добро. А подобните на пчелата търсят навсякъде да намерят нещо добро. Повреденият човек мисли по повре­ден начин, възприема всичко „отляво“, всичко вижда наопаки. А който има добри помисли, каквото и да види, каквото и да му кажеш, ще го възприеме с добър помисъл.

 

Веднъж едно дете на 16 години дойде до килията ми и удари желязото при външната порта1. Имах да чета цял чувал с писма, но реших да изляза и да видя какво иска. Казвам му: „Какво има, момчето ми?“ А то ме пита: „Това ли е килията на отец Паисий? Искам да говоря с него.“ „Това е, но той не е тука. Отиде да купи цигари“, казвам аз. „Явно е отишъл да услужи на някого“, казва то с добър помисъл. Аз му казвам: „Отиде да купи за себе си, защото му свършиха и полудя за цигари. Мен ме остави тук сам и не знам кога ще се върне. Ако видя, че се бави, ще си тръгвам.“ Очите му се насълзиха и то отново с добър помисъл каза: „Толкова много изморяваме Стареца.“  „За какво ти е?“, питам го. „Искам да получа благословението му.“ „Какво благословение, бре! Той е в прелест, няма полза от него, познавам го добре. Недей да чакаш напразно, защото и да се върне, ще бъде изнервен, а може и да е пиян, защото освен всичко друго и пие.“ Но момчето непрекъснато посрещаше всичко с добър помисъл. Накрая му казвам: „Аз ще го почакам още малко. Какво искаш да му кажа?“ „Имам да му предам едно писмо, но ще почакам да получа и благословението му.“ Видяхте ли? Каквото и да му казвах, то го посре­щаше с добър помисъл. Като му казах, че е полудял за цигари, то въздъхна и очите му се насълзиха. Други четат толкова кни­ги, а това момче, девети клас в гимназията, всичко посрещаше с добър помисъл! Ти нарочно му разваляш помисъла, а то съз­дава по-добър помисъл и прави по-добро заключение. Възхи­тих му се! За първи път виждах такова нещо!

 

Из “Духовна борба: Слова Том 3″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

 

 

 

За мен ще се погрижи Бог

Юли 20, 2015 in Беседи, Начална страница

Господин А… го измъчваше голям проблем. Постепенно започна да се парализира едната му ръка. Ходи по лекари, но всички вдигаха ръце, не можеха да му предложат абсолютно нищо. Само му казваха, че парализата постоянно се развива и разпространява. Както беше притеснен, си мислеше, че единствената му надежда беше да се обърне към Стареца Паисий, когото познаваше и към когото изпитваше голямо благоговение. И така, отиде на Света Гора и му сподели болката си. Старецът с голяма любов го успокои и го посъветва да не се притеснява. Попита го още къде ще прекара нощта и господин А… му отговори, че ще пренощува в манастира Кутлумуш. Тогава Старецът му даде жилетката си и му каза:

 

– Облечи я, за да не настинеш!

 

Господин А… я взе и облече от послушание и тръгна за манастира, където щеше да нощува. Само че в един момент усети, че ръката му, която беше парализирана в някаква степен, започна да се подобрява и постепенно стана съвършено здрава. С молитвите на Стареца се беше оправил. На другия ден се спусна до килията му и му благодареше горещо за истинската му бащина обич. Съблече жилетката, за да я върне на Стареца, само че той му каза:

– Няма нужда, задръж я за себе си.

 

Братът от любочестие настояваше казвайки:

 

– Ама… на вас ще ви е нужна тук! Не е редно да я вземам аз.

 

– Вземи я бре, детето ми. За мен ще се погрижи Бог…Понеже ме вижда, че постоянно да кажем давам, ми дава постоянно и Той.

В този момент, докато „спорехме”, дойдоха двама поклонници, които ни прекъснаха спора, след като направиха поклон и поздравиха Стареца, извадиха от чантата си една торбичка, отвориха я и извадиха една съвсем нова жилетка и му я подадоха казвайки:

 

– Отче, не знаехме какво да ти донесем и ти носим тази жилетка.

 

 

превод от гръцки

 

 

Добрите помисли носят духовно здраве

Юли 1, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

– Отче, какви са особеностите на слабия помисъл?

 

– Какво имаш предвид? За първи път чувам такова нещо.

 

– Когато казахте, че някой има „ляв“ помисъл, когато тълкува погрешно и се съмнява от нечие поведение.

 

– И нарекох това слаб помисъл?

 

– Спомних си за онзи, който искал да остане да живее с Вас, а Вие сте му казали: „Не мога да те оставя, понеже имаш слаби помисли.“

 

– Не съм му казвал така. Казах му: „Не мога да те оставя, понеже нямаш духовно здраве.“ Пита ме: „Какво означава духовно здраве?“ Казах му: „Нямаш добри помисли. Аз като човек си имам кусури, а като дългогодишен монах имам и някои добродетели. Ако нямаш добри помисли, ще получаваш вреда и от недостатъците ми, и от добродетелите ми.“ За едно малко дете би могло да се каже, че има слаб помисъл, защото е още незряло, но не и за някой възрастен.

 

– Отче, всички възрастни зрели ли са?

 

– Някои от главата си не могат да узреят. Оставяме настрана онези, на които просто умът им не сече. Но и въобще, когато човек не се държи просто, помисълът му винаги отива към лошото и той възприема всичко изопачено. Такъв няма духовно здраве и не получава полза дори от доброто, но и от него се измъчва.

 

– Отче, когато видим нещо нередно, струва ли си да търсим кой го е извършил?

 

– Най-напред изследвай дали не си го извършила самата ти. Това е по-добро!

 

– Но когато другите ми дават поводи?

 

– А ти колко поводи си дала? Ако си помислиш за това, ще разбереш, че грешиш, когато възприемаш нещата по този начин.

 

– А когато казваме: „Това навярно го е сторила еди коя си сестра“, и това ли е „ляв“ помисъл?

 

– Сигурна ли си, че е тя?

 

– Не, но понеже и преди е правила нещо подобно.

 

– Пак е „ляв“ помисъл, след като не си сигурна. Но дори и тази сестра да го е направила, кой знае как и защо го е направила.

 

– Добре, но когато виждам, че например една сестра има някаква страст?

 

– Да не би да си игуменка? Игуменката носи отговорност и затова трябва да изследва страстите ви. А вие защо да изследвате страстите на другите? Още не сте се научили да работите върху себе си. Ако искате да работите върху себе си, не изследвайте какво правят тези около вас, но привеждайте в ума си добри помисли и за доброто, и за лошото, което виждате у другите. Независимо с каква цел някой върши нещо, вие принесете в ума си добър помисъл. Добрият помисъл съдържа в себе си любов, обезоръжава другия и го прави да се отнася добре с тебе. Помните ли онези монахини, които сметнали разбойника за велик старец? Когато той се разкрил, те мислели, че юродства и се прави на разбойник и още повече му оказвали почит. Накрая спасили и него, и другарите му1.

 

– Отче, а когато някоя сестра ме лъже?

 

– Ами ако заради тебе самата е била принудена да излъже, или ако нещо е забравила и това, което ти казва, не е лъжа? Например архондарката иска от готвачката салата и тя й отв­ръща, че няма, а архондарката знае, че има. Ако архондарката няма добри помисли, ще си каже: „Лъже ме.“ Но ако има добри помисли, ще си каже: „Горката, понеже има много работа, забрави, че има салата“, или „Оставила я е за някого другиго“. Понеже нямаш духовно здраве, затова мислиш по този начин. Ако имаше духовно здраве, щеше и нечистото да го виждаш като чисто. Както виждаш плодовете, така ще виждаш и тора, защото торът помага на плодовете да узреят.

 

Който има добри помисли, има духовно здраве и дори и злото превръща в добро. Помня как по време на окупацията децата, които имаха здрав организъм, изяждаха с апетит по едно парче царевичен хляб и бяха напълно здрави. А някои богаташки деца, макар че ядяха хляб с масло, тъй като нямаха здрав организъм, боледуваха. Така е и в духовния живот. Ако някой има добри помисли, дори и да го удариш без причина, ще каже: „Бог допуска това, за да изплатя стари дългове. Сла­ва Богу!“ А друг, който няма добри помисли, дори и да посег­неш да го погалиш, ще си помисли, че си тръгнал да го уда­риш. Вземете пример от пияницата. Ако е лош човек, в пиян­ството си троши всичко живо. Ако е добър, тогава или плаче, или прощава. Един пиян човек казваше: „Давам по една торба лири на всеки, който ми завижда.“

 

 

Из “Духовна борба: Слова Том 3″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

 

 

 

Монахът алкохолик

Юни 23, 2015 in Сладкарница

 

Някога на Света Гора имаше един монах, който живееше в Карея. Пиеше всеки ден, напиваше се и ставаше причина да се скандализират поклонниците. В един момент умря и с облекчение някои вярващи отидоха при стареца да му кажат, радвайки се, че най-накрая този проблем отпадна.

 

Отец Паисий им отговори, че знае за смъртта на монаха, тъй като видял цялото ангелско войнство, което дошло да вземе душата му.

 

Поклонниците недоумяваха, недоволстваха, и някои от тях помолиха стареца Паисий да им обясни за кого точно им говори, мислейки, че стареца не ги е разбрал.

 

Отец Паисий им разказа следното:

 

- Този конкретен монах се роди в Мала Азия, малко преди катастрофата, когато турците събираха всички момчета. За да не го вземат от семейството му, неговите родители го взеха със себе си на жътвата, и за да не плаче, и да ги издаде, му слагаха малко ракия в млякото, за да спи. Поради това, когато стана голям се пристрасти към алкохола. Лекарите го посъветваха да не създава семейство и той отиде на Света Гора и стана монах. Там намери старец и му каза, че е алкохолик. Старецът му определи правило: да прави поклони, да казва молитви, и да моли Пресвета Богородица за помощ да намаля с по една чаша чашите, които изпива. След една година борба и покаяние успя да намали чашите вино, които изпива на ден, от двадесет на деветнадесет. Борбата продължи през годините и достигна до две – три чаши, с които обаче пак се напиваше..

 

Хората години наред виждаха един монах алкохолик, който скандализираше поклонниците, а Бог видя един борещ се войн, който с голямо усърдие се трудеше да намали страстта си.

 

С какво право съдим този, който полага усилия, без да знаем за усърдието му.

 

превод от гръцки

 

 

 

Най-голямата болест са „левите“ помисли

Юни 3, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

– Отче, когато трябва да уредя някой проблем, се тревожа и не мога да заспя.

 

– При теб основният проблем са множеството помисли. Ако нямаше толкова многобройни помисли, би могла да дадеш много повече от себе си както в послушанието си, така и в духовните занимания. Чуй един начин да избягваш многото помисли: Когато ти дойде наум нещо, което трябва да свършиш в утрешния ден, ти кажи на помисъла си: „Тази работа не е за днес, ще мисля за нея утре.“ Също когато трябва да вземеш някакво решение, не се измъчвай от мисълта, че трябва да намериш най-доброто решение и поради това постоянно да отлагаш. Избери една от възможностите и продължавай. След това остави Господ да се погрижи за останалото. Старай се да избягваш педантизма, за да не ти се замайва главата. Направи любочестно каквото можеш и действай с простота и с голямо доверие в Бога. Когато възлагаме на него бъдещето и надеждите си, сякаш Го задължаваме да ни помогне. И здрав да е човек, ако има много помисли, става негоден. Ако някой боледува и се мъчи, тогава има оправдание да се притеснява. Но когато човек е здрав, а се омотава и страда от „леви“ помисли, тогава е за връзване! Хем нищо му няма, хем се измъчва от помислите си!

 

В наше време най-голямата болест са суетните помисли на светските хора. Може човек всичко да има, но когато няма добри помисли, тогава се измъчва, защото не възприема нещата по духовен начин. Например някой тръгва на път, двигателят на автомобила му претърпява лека повреда и той пристига с малко закъснение. Ако има добри помисли, ще си каже: „Сигурно добрият Бог допусна тази пречка, защото можеше да претърпя някоя катастрофа, ако не бях закъснял. Боже мой, как да Ти се отблагодаря за това?“ И така прославя Бога. А ако няма добри помисли и не реагира по духовен начин, ще започне да обвинява Бога и да ругае: „Ето, щях да отида навреме, а закъснях – всичко стана наопаки! А и този Бог…“.

 

Човек получава помощ, когато посреща с „десни“ помисли всичко, което му се случва. А когато работи в „лява“ посока, тогава се измъчва, съсипва се, полудява. Помня преди години на път от Уранополи за Солун се качихме на един камион, където вместо седалки имаше някакви дъски. Вътре беше голям хаос: чанти, портокали, риба, празни вмирисани кафези от риба, деца от Атониадата – едни седнали, други прави, а също и монаси, цивилни… Един мирянин седна до мен. Беше пълен и понеже му беше тясно, започна да роптае: „Що за положение е това!…“ По-встрани седеше един монах, който, бедният, беше затрупан отвсякъде с празни кафези и само главата му се виждаше. Междувременно, понеже камионът се друсаше по черния коларски път, струпаните кафези падаха върху него и той се опитваше да ги бута с ръце наляво и надясно, за да не го удрят по главата. Показах монаха на онзи, който викаше, понеже беше малко притиснат: „Виж онзи в какво състояние се намира, а ти се оплакваш.“ След това се обърнах към монаха: „Как си, отче?“ А той с усмивка ми отвърна: „Дядо, тук е по-добре от ада!“ Ето: единият се измъчваше, макар че седеше, а другият се радваше, макар че кафезите почти го затрупваха. А имаше два часа път, не беше близо. Умът на светския човек се въртеше около мисълта, колко удобно щеше да му е, ако пътуваше с автобус и от това му идеше да се пръсне от мъка. А монахът размишляваше за страданията, които би имал в ада и чувстваше радост. Мислеше: „След два часа пристигаме и ще слезем от камиона, а горките души, които са в ада, се измъчват вечно. Слава Тебе Боже, тук съм по-добре“.

 

– Отче, на какво се дължи разликата в доверието, например на двама послушници към техния старец?

 

– На помисъла. Човек може да има развален помисъл за каквото и да било и за когото и да било. Ако човек няма добри помисли и в действията си не се освободи от своето „аз“, т.е. ако действа с някаква корист, тогава не могат да му помогнат дори и светиите. Не само да има свят старец или свята старица, не само свети Антоний да има за старец, но дори и всички светии не могат да му помогнат. И Сам Бог не може да помогне на такъв човек, макар и много да иска. Когато някой обича себе си, т.е., когато има себелюбие, тълкува всичко така, както на него му харесва. Затова едни тълкуват нещата според греховното си устроение, други – така, както им отърва и постепенно техните безразсъдни тълкувания стават като че естествени. Тогава както и да се държиш с тях, те се скандализират.

 

Има други хора – ако им обърнеш малко внимание, ако им кажеш една добра дума, летят от радост. Ако не им окажеш внимание, извънредно се огорчават и отиват в другата крайност под въздействието на изкусителя. Например виждат някое действие на другия и казват: „Сигурно еди-кое си нещо е така.“ И после вече са сигурни, че е именно така. Или виждат, че човекът отсреща има сериозна физиономия и започват да мислят, че той има нещо против тях, а той може да е сериозен, защото го занимава някакъв въпрос. Преди време при мен дойде един човек и ми каза: „Защо еди-кой си преди ми говореше, а сега не ми говори? Да не би да е затова, че веднъж му направих забележка?“. Казвам му: „Може просто да не те е забелязал, или да е имал някой болен близък и е мислел как да намери лекар, или да намери валута, за да замине за чужбина и т.н.“. И наистина, другият човек имаше болен близък и покрай това един куп грижи, а този се беше огорчил, че не се е спрял да приказва е него и беше напълнил ума си с помисли.

 

Из “Духовна борба: Слова Том 3″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”