За първи път ние се срещнахме със стареца Паисий през 1972 г. още в килията на Честния кръст. Аз разговарях с моите близки и с още един човек, който дойде с нас. Беше лято. Жега. В стаята влезе муха. Започна да кръжи, натрапчиво! Тя прелетя над нас и ние я изгонихме. После кацна на носа на свети Паисий, и той нищо не прави. Кацна на веждата му, и той пак нищо не направи. След това тя прилетя към нас, и ние я изритахме, махайки с ръце и крака.

Старецът Паисий внезапно ни попита:

- Тя какво ви пречи?

Ние попитахме:

- Можем ли да я изгоним?

Той каза:

- Иди си по Божията милост, благословена муха.

И мухата излетя.

Ние някак потресени попитахме:

- Как така излетя мухата, отче? Как стана това?!

- Ако вие обикнете природата: животните, рибите, птиците, насекомите – и те ще ви заобичат – отговори той.

А около месец преди това, аз чух една история от отец Христодул от манастира Кутлумуш. Няколко души били в килията на стареца Паисий, и в това време там долетяла пчела. На тези, които седяли там им било писнало от нея, и един от тях започнал да я удря с хартията, която била в неговите ръце.

Старецът Паисий погледнал и нищо не казал.

След известно време пчелата отново се върнала, и този човек с хартията отново замахнал с нея. Тогава старецът се обърнал и казал:

- А ти познаваш ли се с тази пчела?

Той отвърнал:

- Не, не я познавам. А какво имате предвид?

- Хайде аз ще ви запозная – и продължил. Тази пчела няма да живее дълго: само около 60 дни. И за тези 60 дни тя ще извърши много добри дела. Тя твърде много и честно работи. Тя лети по цветята: наляво, надясно. Никога не лети на мръсни места. Помага да се опрашват дърветата, за да пораснат плодове, затова да можем ние да ги ядем. Тя долетя с много добри намерения. Знаете ли, защо долетя? Защото тук при нас има локум, той е сладък – поръсен с пудра захар. Тя долетя да си вземе малко от този сладък прах. Нека да ти покажа.

Старецът Паисий взел локум и го сложил на дланта си…

- Виж, сега, тя ще долети тук.

И наистина, след известно време пчелата долетяла. Кацнала точно на ръката на стареца и започнала старателно да събира пудрата захар със задните си крака. Старецът внимателно обърнал глава и попитал:

- И сега ще настояваш ли да я прогоня?

Изобличеният човек отговорил:

- Направете, каквото смятате за нужно…

- Вместо да я прогоня, мога да й помогна да излети.

Тогава той отворил прозореца, обърнал ръката си, захарта паднала долу, и пчелата отлетяла.

- Това е начин да покажем на човека, от когото искаме да се избавим, че трябва да си върви. Всичко трябва да бъде учтиво и с добро сърце.

- Какво разбра? – попитал светецът онзи човек с хартията.

И той трябвало да си признае, че единственото, което е видял у тази пчела, било, че тя е дошла за да го ухапе. Докато старецът Паисий видял у нея всичко друго, освен това.

- Аз, разбрах, колко е важно да имаш добри помисли – отговорил той.

Именно по този начин свети Паисий разговарял с човека, с неговата душа – много тактично и внимателно, като хирург. Това е само един от случаите, а подобни на него до сега за записани много. Те ни помагат да се усъвършенстваме и да растем.

Източник: http://pokrov.pro

Близки теми:

Обядът със стареца Паисий Някои неизвестни моменти от живота на св. Паисий Поклонническото пътуване на стареца Клеопа Старецът Паисий вразумява съмняващ се протестант Светостта има благородство

След като о. Аверкий (това е името на Стареца Паисий Светогорец, когато е бил постриган за монах през 1954г.) преминал през основните манастирски послушания, игуменът и Духовния събор го назначили за помощник в дърводелната на манастира. Там старши бил стареца Исидор, монах с труден характер. В най-добрите за обителта времена там имало шестима дърводелци. Сега бил останал само о. Исидор. След като го избрали за член на Духовния събор, той изобщо бил престанал да се съобразява с мнението на другите, дори на игумена. Нито един брат не можел да издържи под негово началство повече от една седмица. До такава степен о. Исидор се държал към всички крайно грубо, а в работата изобщо бил нетърпим.

Така например, той започвал да прави прозорец. Прозорецът не се получавал, той нервничел, захвърлял работата наполовина свършена и отивал да прави врати. И с вратите всичко ставало не така, както трябва, той пак нервничел, зарязвал започнатата работа и отивал да прави покрива. Винаги оставял работата недовършена, а каквото свършел, било през куп за грош.

О. Аверкий се натъжавал, че работата вървяла зле, но не казвал нищо. Дори когато някой от членовете на Духовния събор, разглеждайки поредното изделие, с недоумение питал: „ Как сте могли да го направите така калпаво?“, той не отговарял нищо. „ А какво да кажа?“ – си мислел той – „ Че стареца Исидор е взел размерите грешно? И каква полза от такъв отговор? По-добре да си мълча – току-виж, Бог ще благоразсъди за мен нещо друго“.

Веднъж клисарят ги помолил да направят рамка за една от иконите на аналоя. О.Аверкий направил рамка с жлебове, за да може да се закрие иконата със стъкло. Щом о.Исидор видял жлебовете, започнал да крещи:

- Жлебове! Защо жлебове? Кой иска да покрие иконата със стъкло?

- Да бъде благословено – отговорил о. Аверкий и отнесъл иконата на клисаря без стъкло.

Клисарят се разсърдил и възкликнал:

- Рамката трябваше да е със стъкло! Къде е стъклото, изпаднал в прелест глупако?

- Благословете – отговорил о. Аверкий и отишъл при о. Исидор за стъкло.

Но о. Исидор не искал да дава стъкло и раздразнено му закрещял:

- Иди и кажи на оня, който ти е казал, че рамката трябва да е със стъкло, че той е прелъстен тъпанар! Не, не, и не, никакво стъкло няма да има!

О. Аверкий още дълго време ходил от единия старец до другия, не казвайки нищо друго освен „благословете“ и „да бъде благословено“.

Между другото, о. Исидор виждал зле и затова вземал неточно размерите на изделията. Но ако о. Аверкий, забелязвал това и загрижено питал: „ Геронда, тук не е ли размерено накриво?“ – о. Исидор отговарял: „ Главата ти е размерена накриво“.

А ако о. Аверкий предлагал: „ Геронда, благословете сам да взема размерите?“ – о. Исидор казвал: „ Затваряй си устата. Ти само едно можеш да правиш – да казваш „ благословете“ и „ да бъде благословено“. При такава работа много дъски се режели погрешно и отивали на боклука. О. Аверкий се мъчел да спаси каквото може, с труд ги опазвал да не отидат в печката и при все това се стараел да ги използва за нещо полезно. Работа, която можела да се свърши за един ден, под ръководството на о. Исидор обикновено отнемала пет дена.

Въпреки, че в дърводелната едно митарство сменяло друго, о. Аверкий всяка вечер правил поклон пред о. Исидор и с голямо смирение и благодарност му казвал: „ Благословете“.

„ Кой знае“- мислел си той – „ може пък този човек да е изпратен от Бога, за да ми помогне? Как да не му благодаря за това?“

Освен това, о. Аверкий си обяснявал случващото се така: „ Той е моят благодетел. В Коница клиенти са ме чакали по две години да се освободя, за да ми поръчат нещо, а през това време другите майстори стояха без работа и хляб. Сега плащам за тия грехове“. И преподобния старец си спомнял: „ О, каква огромна полза ми донесе този човек! Той ме би така, както бият в камъните уловен октопод. Но по този начин ме очисти от цялата „октоподна чернилка“.

Въпреки, че о. Аверкий се изморявал достатъчно в дърводелната, той взел благословение да помага и в други послушания, за които отговаряли стари или болни монаси. Често, завършил работата си в дърводелната, той идвал в трапезарията, за мие посуда, а после да помага и на други места, където имало нужда. „ Колкото повече помагам“ – казвал си той, „толкова по-малко ще се изморяват и мъчат другите.И защо да не се потрудя и да се поизморя? В армията си рискувах живота, за да спася други, че тук ли ще се предам на някаква посуда? Там се жертвах за живота на мои другари войници, миряни. А сега не мога ли да се жертвам за моите духовни братя – монасите?“

По-късно старецът си спомнял: „ Как се справях само, летейки от една работа на друга! Правех така, че да е леко на някой брат, после пък на друг – още повече…Това ми даваше огромни сили и огромна радост“.

Духовната отзивчивост и деликатност на о. Аверкий го подбуждали да прави така, че да помага и при все това да остава незабелязан. Понякога нощем тайно чистил нужниците в манастира. Когато на сутринта искали да разберат, кой е направил това, о. Аверкий казал името на един брат, който обикновено бил склонен да бяга от работа, за което често бил порицаван от членовете на Духовния събор. Този брат се чудил, че го хвалят за неща, които не бил свършил, дал си сметка, че за това ще отговаря пред Бога и решил занапред да върши повече от онова, за което му било определено послушание.

Източник: Исихазм ру

Близки теми:

Обядът със стареца Паисий А ти познаваш ли се с тази пчела? Поклонническото пътуване на стареца Клеопа Старецът Паисий вразумява съмняващ се протестант Бог не дава добродетелите в пакет

Старецът Паисий направил това чудо на началника на полицията в Солун Ангелос Харахидис. Ето какво разказва той:

На 8 юли 1986 г., когато бях дежурен около Централната болница на Солун, върху моята бригада хвърлиха „коктейл Молотов“. Получих много тежки изгаряния.

В болницата, в която ме закараха, лекарите практически не положиха почти никакви усилия, смятайки, че скоро ще умра.

Пребивавах в несъзнателно състояние, съвършенно изгубил връзка със света. Заедно с мен в болницата се намираше „дядото“ – така наричах стареца Паисий. Още когато ме видя, той каза: „Да… Доста ще се измъчи, но ще остане жив“.

Само след няколко дена започнах да идвам на себе си. Но, ето че почувствах, че смъртта ми се приближава. Повиках медицинската сестра и й казах: „ Аз умирам, сестра! Умирам!“

Почувствах, че се издигам нагоре, напускайки пределите на земята; носех се покрай звездите, през галактиките – така бих описал онова, което се случваше тогава с мен. Издигах се нагоре и все по-нагоре, виждайки пред мен някаква светлина, движеща се заедно с мен. Приличаше на светлина от свещи. Внезапно движението ми нагоре престана, и започнах да падам към земята. В този момент се намерих на операционната маса, и всички лекари ме гледаха с удивление.

Минаха пет години. Отидох в Суроти. Там срещнах стареца Паисий. Още като ме видя, пристъпи към мен, прегърна ме, и ме притисна към себе си. Започнах да му разказвам как бях умрял. Старецът ме прекъсна: „Слушай, благословени! Ние с теб заедно бяхме в друг живот и се върнахме назад. Нима не ме видя?“

Тогава ми стана ясно, каква беше тази светлина, която бях видял.

Близки теми:

С болка и любов Със своята молитва той държи света Две от чудесата на Свети Паисий Светогорец Две чудеса на Стареца Паисий Американското чудо

Когато човек постоянно яде сладки плодове и накрая се случи някой горчив или кисел, се принуждава отново да изяде един-два сладки плода, за да се разсее горчилката. Същото трябва да се приложи и тук в духовно отношение. Тъй като ви огорчих с последните два разказа, счетох за добре да ви предложа пак две малки, но много сладки божествени  случки, за да подсладя отново душата ви духовно. Аз самият не съм ги видял с очите си, но съм ги чул от благоговейни отци, а също и от моя старец, които са били свидетели.

И така, в постниците на Катунакя, в колибата “Достойно ест”  преди около петдесет години живееше един старец с тримата си ученици – отците Георги, Пахомий и Хризостом. След смъртта на стареца ръководството пое неговият наследник отец Георги – най-старшият от тримата според времето на монашеския постриг. Но тъй като новият старец беше прост и съвършено неграмотен, другите двама не пожелаха да останат на послушание при него, защото бяха малко по-образовани от отец Георги, но и малко горди. Затова те напуснаха килията и го изоставиха. Разделиха се и двамата помежду си, защото нито един от тях не искаше да се подчини на другия. Смениха много обиталища – от манастир на манастир и от килия на килия.

Един ден единият от тях си спомни за стареца, когото бяха изоставили в такава напреднала възраст и реши да отиде да го посети. Взе и нещо за благословение в торбата си и тръгна. Когато стигна до една съседна колиба, попита за стареца, но там не знаеха нищо – не бяха го виждали. Един друг отец му каза:

- Преди около седмица коминът му пушеше – трябва да е добре.

Обезпокоен, братът стигна до колибата и когато видя, че отвън и отвътре цари пълна тишина, се разтревожи още повече. Започна да вика силно и да тропа по вратата, но – нищо. Накрая блъсна вратата, отвори я и влезе. Видя стареца легнал на кревата и му каза:

- Благослови, отче, как си? Дойдох да те видя.

Старецът, много разстроен, му отвърна:

- Благословени мой, по-добре да не беше идвал, защото щом влезе, изгони светия ангел, който ми служеше. Заради това не ти отварях. Друг път недей да идваш, брате, защото прогонваш светия ангел.

Братът си замина, а старецът остана да лежи върху дъските на леглото, съвършено оставен от хората. Но тъй като беше оставил себе си в Божиите ръце, Бог го удостои да му служат ангели.

Почти по същото време и в същата местност, малко по-нагоре – в скита “Свети Василий” живееше дядо Теофилакт, който беше много благоговеен и голям подвижник. Всички признаваха светостта му, защото, колкото и да се мъчеше да се укрива, не беше възможно да останат скрити божествените му преживявания. Много пъти отците го виждаха, че се намира в състояние на духовно видение. Имаше и двама ученици – отец Арсений и отец Памфил. Както споменах, дядо Теофилакт беше голям подвижник, но имаше голямо благоговение и умиление и се затрудняваше да се моли заедно с други хора. За да не чуват другите риданията му и да не гледат сълзите му, които не можеше да удържа, обикновено по време на църковната служба отиваше навън по баирите и по пещерите и се връщаше сутрин. Живееше много духовно, но вършеше добродетели винаги скришом, защото беше много смирен.

Веднъж, една зимна нощ, излезе отново по чукарите, за да извърши службата си, но внезапно падна голям сняг. Другите отци се обезпокоиха, когато сутринта не видяха стареца си, и излязоха в планината, да видят да не го е затрупал снегът. По едно време забелязаха нещо да се чернее върху една скала и когато приближиха, с голяма тревога видяха, че беше техният старец – абсолютно неподвижен. Те помислиха, че е замръзнал, но когато го хванаха да го разтърсят, усетиха, че тялото му гори и снеговете наоколо са разтопени от горещата му молитва. Когато го разтърсиха, той дойде на себе си от състоянието на духовно видение, в което се намираше, или по-точно – умът на светия старец се върна от рая в градината на Света Богородица.

Макар и отците от пустинята  да признаваха дядо Теофилакт за исихаст и да го почитаха, враждуващите демони му завиждаха. Понеже бе станал приятел на ангелите и често беше грабван на небесата  , демоните всячески се мъчеха по време на молитва да го откъснат от съзерцанието, но не успяваха. Веднъж, когато, намирайки се на “Свети Василий”, беше изпаднал в духовно видение, демоните, за да го откъснат от това състояние, го пренесоха в скита “Кавсокаливия”, но пак не успяха.

Старците от онова време казваха също, че дядо Теофилакт имаше голяма любов дори и към дивите животни, които чувстваха любовта му и идваха в колибата му, когато имаха някаква нужда. Една сърна, която беше счупила крака си, дойде до килията му и започна жално да блее, протягайки счупеното си краче към стареца. Той ѝ донесе да яде малко сухар и в това време приготви две летвички, с които пристегна здраво счупения крак и каза на сърничката:

- Сега си иди, а след една седмица да минеш пак, за да го видя.

Добрият старец се отнасяше към животното като лекар към боледуващ човек, тъй като беше станал Божи човек! Молитвите му да имаме, а също и молитвите на всички преподобни наши отци.

По молитвите на нашите преподобни светогорски отци и чрез застъпничеството на Света Богородица, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас. Амин.

източник: Светогорски отци и светогорски живот

Близки теми:

В архондарика на дядо Паисий Някои мои лични спомени за свети Паисий Светогорец Някои неизвестни моменти от живота на св. Паисий Старецът Паисий вразумява съмняващ се протестант А ти познаваш ли се с тази пчела?

– Отче, казвали сте ни, че трябва да избягваме по време на молитва да си представяме различни сцени от живота на Христа. Защо?

– За да не прелъсти дяволът чрез въображението. Въображението е добро нещо, има голяма сила, ако се употреби добре. Някои хора могат например да видят една местност и след една година да си спомнят точно как изглежда и да я нарисуват. Това е способност, която Бог е дал на човека, но дяволът се възползва от нея. Онези, които изпадат в прелест, когато четат или виждат нещо, си го представят както те искат и след това вярват, че тази въображаема картина е действителността. За да им помогне на горките, имат нужда от постоянно наблюдение, защото дяволът непрекъснато ги заблуждава.

Затова, ако човек по природа има силно въображение, трябва да се замисля, когато му казват, че не мисли правилно, и да поставя въпросителни пред помислите си. Познавах една обикновена жена, която постоянно се молеше и умоляваше Христа да Го види поне в този живот, понеже както казваше, нямаше да Го види в другия живот. Христос наистина и се яви по време на светото причастие в светата Чаша като младенец с окървавени косички, а после видението се изгуби и така тя можа да се причасти. След това събитие врагът започна да я изкушава с помисъла, че тя е нещо. Освен това използваше въображението и и постоянно и показваше «игрални филми». Когато веднъж излязох в света, срещнах я в един дом и чух как разказваше фантазиите си на мъжете и жените, събрани там. Струваше ми много труд да я накарам да се осъзнае. Единственото решение беше да и се накарам здравата пред всички, за да стане явна прелестта и тя да се смири.

– Тези видения от въображението и ли бяха?

- От въображението и от прелестта.

 – Отче, а тя не ги ли споделяше с духовника си?

– Какво да ти кажа. Сатана ги измамва с онова, което виждат, не се питат дали е добро и правилно, и не се замислят, че трябва да разкажат за него на духовника си. Голям майстор е дяволът, страшна работа!

Ако човек не е внимателен към въображението си, изкусителят може да използва дори и някое просто природно явление, за да го прелъсти. В манастира Стомион, когато четях вечерня през зимата, запалвах печка. Някои жени, които понякога идваха в манастира, бяха обърнали внимание, че иконата на Света Богородица по време на вечернята започваше да пука: крак-крак (аз не го бях забелязал), и говореха помежду си: «Виж как пука иконата, когато този монах служи вечерня!» Когато чух това, реших да видя иконата,която издаваше такива звуци. Не че не вярвам в божествени събития, напротив, вярвам, че Света Богородица се явява и говори, и бива виждана от онези, които имат необходимото духовно състояние, обаче винаги е нужно внимание. Затова се качих на един стол и погледнах отзад. Какво да видя – иконата беше стара и имаше на гърба си вкопани кошаци – напречни дървени трупчета. Когато печката се разгореше, кошаците се нагряваха и поради разширяването започваха да пукат. Заковах едно пиронче и шумът престана. После питам жените: «Сега чувате ли нещо?» «Не», отвръщат ми. «Е,не обръщайте внимание», казах им. Необходимо е внимание, защото, ако въображението постоянно се развива,целият живот на човека отива напусто.

- Отче,как се разбира кога едно събитие е наистина от Бога и кога е от дявола?

- Това се вижда. Ако не е от Бога, дяволът внушава на човека помисли на гордост. Освен това работите на дявола са грубо скроени и стигат до хула. Веднъж в килията ми беше дошъл един прелъстен и бесноват човек. Казах му някои неща и му помогнах. Знаете ли какво ми каза? «За първи път чувам такива неща! Дори в Евангелието не съм ги срещал!» Все едно ми казваше, че съм говорил по-добре от Христа. Ето какво прави дяволът, за да ти внуши горделив помисъл. И ако човек не разбере, че със своя сила нищо не може да направи, че това, което прави, го прави с Христовата сила, тогава и хиляди бесове да изгони от хората, все едно че нищо не е направил.

Източник “С болка и любов за съвременния човек”

Близки теми:

С другите да става каквото ще Любовта премахва разстоянията Когато има простота се чувстваш леко Огънят на Божията любов Работа върху себе си

Запознах се със стареца, когато бях студент по богословие. Бях чувал за него от мой приятел, който сега е игумен на манастир.

Отидохме на Сета Гора през един късен октомврийски ден. Денят беше топъл и по пътеката за килията на стареца, която беше в района на манастира Ставроникита,  видяхме много змии, които бяха излезли да се понапекат на слънце. Когато той ни прие, попита за причината, заради която изглеждахме уплашени. Ние му казахме, че сме видели змиите, а той ни посочи една дупка до вратата си и ни каза, че хванал една змия за опашката, докато се пъхала вътре. Също така ни посочи прозореца си и ни каза, че и там има гнездо на отровни змии. Помислихме си: Какъв е този човек и как живее тук? Тогава той ми подари иконка, която си я пазя и до днес. Обядвахме в едни чинийки с диаметър десет сантиметра. Имаше три малки картофчета, които разпределихме тримата помежду си. Попита ни какви искаме да станем и ние му отговорихме, че искаме да станем клирици в света. Тогава ни каза да четем св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов.

После много пъти ходих при стареца, той много неща ми е говорил, но два случая са ми направили силно впечатление.

Единия път, когато служехме Литургията на свети апостол Яков, стана малка бъркотия в олтара, защото беше нарязана много нафора, а според последованието на тази Литургия нафора на народа не се раздава. Свещениците искаха да раздадат, а аз твърдях, че щом искаме да служим такава Литургия, тогава  трябва да спазваме устава. В края на краищата отците отстъпиха, защото казаха, че ще проявят послушание към мен, като митрополитски проповедник. Мина много време, около две години. Веднъж пак бяхме се запътили към стареца. Когато отивахме, с мен имаше две млади момчета и един англичанин, който беше православен.  Влязохме в килията на св. Паисий, където имаше вече и други хора. Старецът извади една кесия, в която имаше точно толкова портокали, колкото хора бяхме отишли, и ги раздаде на всички. После попита дали някой разбира английски да превежда и един млад човек малко прибързано отговори утвърдително, въпреки, че там имаше и преподаватели и лекари. „За какво си дошъл на Света Гора?“ „Да стана монах.“ „Да не би за  да избягаш от някаква връзка с  момиче?“ „Не, няма такова нещо.“ Старецът пак го попита същото: „Да нямаш някоя връзка с момиче?“ „Не“, отговори човекът, но си пролича, че нещо  се посмути. „Защо се притесни, да няма нещо такова с някое момиче?” „Не, ама имам само такива лоши помисли.“ „Е, то такива помисли и Патриархът има.“ После се обърна към момчетата: „Вие, деца, ходите ли в неделя на църква?” „Ходим, отче.“ „А на Велики Петък, разбрах, че сте играли мач.“ Едното момче се изчерви и каза, че наистина в неделите играели на игрището. След това ме попита: „Отче, как завършва литургията на св. ап. Яков?” „С миром изидем.“ „ А когато свърши, нафора даваш ли на хората?” „ Не, не давам.“ „Давай, нека хората да не си отиват празни от храма.“ Бях забравил за онази случка преди две години, но сега си я спомних.

Един ден, когато бях още йеромонах в митрополията в Едеса, нашият митрополит беше един, така да се каже… нали знаете, че има свети митрополити, като вашия митрополит Йоан (Варненски и Великопреславски бел. ред), и има и обратното на тези. Та нашият беше от тия другите и много пъти съм искал да напусна митрополията. Десет митрополити ме канеха: „Ела в нашата митрополия“, но аз все още издържах, но един ден вече реших да си тръгна и отидох при свети Паисий. Бях си намислил как да му представя нещата, всичко беше много добре подредено в главата ми, оставаше той само да каже „да“. Не бях споделил с никого тези неща. Когато отидох при стареца, той беше сам. Седнахме един срещу друг и той ме попита какво съм намислил да му кажа. Аз успях само да кажа: „Знаеш ли…“ и нищо повече, а той веднага стана и ми каза: „Не, никъде няма да тръгваш, Божията воля е да останеш там.“ После, след като ме изпращаше, няколко пъти ми каза, че трябва да остана там. Не знам дали знаеше, че ще стана там митрополит, но така или иначе останах.

Веднъж едни отци го попитали защо е толкова изморен, а той отговорил, че е бил на бдение в Солун. (Без да е излизал с тяло от Света Гора).

Една госпожа преди няколко дена дойде в митрополията и разказа, че била в Суроти, когато старецът е бил жив. Няколко часа чакали със своята племенница. Имало много народ. Накрая една монахиня излязла и казала, че старецът повече няма  да приема. След малко се върнала и казала да влезе само тази жена с племенницата си. Тя се притеснявала, че няма деца. Старецът станал, хванал я за главата и ѝ казал, че ще има няколко деца. Ще има и радост, но ще има и притеснение. И наистина, родили ѝ  се три близначета, но едното било със синдром на Даун.

Беседата е изнесена на 9 септември 20015 г, по време на „Седмица на православната книга“ във Варна

Близки теми:

Поклонническото пътуване на стареца Клеопа В архондарика на дядо Паисий Светогорски истории Обядът със стареца Паисий Старецът Паисий вразумява съмняващ се протестант