За „несъвместимите съпрузи“

Октомври 17, 2018 in Начална страница, Отечески съвети, Семейство

 

Един мъж дойде до моята килия, казвайки ми, че заради спор с жена си бил много потиснат. Но за мен това не е голям проблем. Той се мръщел заради едно, жена му заради друго и поради това не можели да бъдат заедно. В този случай е нужно малко „рендосване“. Например вземете две необработените дъски: едната има чеп на едно място, другата на друго и ако искаш да ги съединиш, между тях остава разстояние. Ако обаче рендосаш едната дъска отсам, другата оттам, но с едно и също ренде, веднага се наставят.

Някои мъже ми казват: „Нямаме съгласие с жена ми; противоположни характери сме. Тя има един характер, а аз друг! Как Бог прави такива странни неща? Не можеше ли така да устрои нещата, че съпрузите да си прилягат, за да могат да живеят духовно?“ Казвам им: „Не разбирате ли, че в различието на характерите се крие Божията хармония? Различните характери създават хармония. Тежко ви, ако бяхте с едни и същи характери! Помислете си какво щеше да става, ако например и двамата се гневяхте лесно – бихте съборили къщата. Или, ако и двамата имахте кротък характер, щяхте да заспивате прави! Ако и двамата бяхте скръндзи, от една страна, бихте си прилягали, но тогава и двамата бихте отишли в ада. Ако пък бяхте с широки пръсти, бихте ли могли да съградите дом? Щяхте да раздадете всичко и децата ви да останат на пътя. Ако някой опърничав вземе някой друг опърничав, ще си подхождат, нали? Обаче един ден ще се изтрепят! Затова, какво става? Бог допуска един добър да вземе някой опърничав, за да му помогне, защото може опърничавият да е бил добронамерен, но да не му е било помогнато от малък.“

Малките различия в характерите на съпрузите спомагат да се създаде хармонично семейство, защото единият допълва другия. При автомобила са задължителни и газта, за да върви, но и спирачката, за да спира. Ако автомобилът имаше само спирачка, нямаше да се помръдне, а ако имаше само скорости, нямаше да може да спре. Знаете ли, какво казах на едно семейство? „Понеже си подхождате, затова не си подхождате!“ И двамата са чувствителни. Ако нещо се случи в къщата, и двамата губят ума и дума, и започват: „Ох, какво ни се случи!“ – единият, „Ах, какво ни се случи!“ – другият. Така единият помага на другия да се отчае още повече. Не може малко да го ободри, да му каже: „Я чакай малко, това, което ни се случва, не е чак толкова сериозно.“ Виждал съм това при много семейства.

Когато съпрузите са с различни характери, могат да са по-полезни и при възпитанието на децата. Единият е малко по-строг, другият казва: „Остави децата малко свободни.“ Ако и двамата са прекалено строги, ще загубят децата си. Ако и двамата ги оставят свободни, също ще ги загубят. Докато по този начин и децата намират едно равновесие.

източник: „За семейния живот“ – Слова, том 4, Св. Паисий Светогорец

Алчния монах

Май 2, 2018 in Начална страница, Отечески съвети

 

„Трябва въобще да се избягва да се говори за хората каквото и да е… да ги оценяваме… хвалим или порицаваме… защото сърцето на човека – това е дълбоко море…, а ние виждаме само неговата повърхност…“
Арх. Рафаил Карелин

 

В един манастир в Гърция имало обичай: за тежката работа на братята давали малко пари. Монасите в манастира се наричат братство, защото живеят като голямо семейство. Много монаси искали да работят повече, а получените пари да ги раздадат на бедните. Само един монах постъпвал по друг начин. Никой никога не го бил виждал да дава милостиня, дори и на един бедняк. И го наричали Скръндзата. Минали години. Всичко си било както преди.

- Ама че скръндза! – казвали другите монаси. Но дошло време да отиде монахът, по прякор Скръндзата, в един по-друг свят и умрял.

 

Когато селяните от околните села разбрали за смъртта на Скръндзата, в манастира започнали да се стичат много хора, за да се сбогуват с починалия. Те оплаквали Скръндзата и съжалявали за неговата смърт.

А братята много се учудили.

 

- Какво добро ви е сторил този човек? Защо така го оплаквате? – питали те.

 

Един селянин казал:

 

- Той ме спаси!

 

А друг добавил:

 

- И мен!

 

Селяните се трудили от сутрин до вечер, за да нахранят своите деца. Но без волове трудно се оре земята. Ако в семейството имало вол, то децата не остават вече без хляб.

 

И този монах, когото наричали Скръндзата, спестил пари и купил сам волове на бедните.

Така той ги спасил от глад и бедност.

 

Как били учудени всички, които считали монаха за скръндза!

 

И старецът Паисий завършил своя разказ с думите:

 

- Как може, без да знаят, да си правят изводи? Нали Христос е казал: „Не съдете“.

 

източник: pravzhizn.ru

 

 

 

Две от чудесата на Свети Паисий Светогорец

Април 12, 2018 in В търсене на вярата, Начална страница

 

“Аз, преди шест години“, си признал един млад мъж пред мнозина, бях анархист. Носех обици и взимах наркотици. Един мой приятел имаше книга на Стареца Паисий.

През декември 1996 г., този мой приятел се намирал в книжарницата на манастира в Суроти, където имало една двойка с малкото си момиченце и техния баща, две жени на средна възраст и един млад мъж. Изведнъж се чул силен вик. Една от жените на средна възраст, която била едра жена, се сринала на пода и започнала да се удря и да вика бясно. Тя размахвала главата си насам и натам. Гледката била наистина ужасна. Жената с малкото дете излязла навън, а останалите се доближили до нея и се опитали да й помогнат. Жената изревала и казала с мъжки глас: „Аз ще се погрижа за вас, момчета, които не вярвате, аз ще ви покажа… Сега, за много кратко време и ще ви поставя 666 на ръцете ви… Вие всички ще ми се поклоните… Вие губещи идиоти…“ – и още други обиди.

После започнала да заеква и да се страхува. „Паисие, не ме изгаряй, не ме изгаряй. Ти искаш да ме изпратиш обратно в Тартар… И този загубеняк ме води по всички тези манастири… защо й помагаш? Ще ме изгориш, ще ме изгориш.“ И тя изкрещяла още по-силно. Удряла се толкова силно, че всички се страхували да не си разбие черепа. Ясно било, че тя е обезпокоявана от демон.

„А… ааах“ – извикала тя отново, „Сега и Мария е дошла… ще ме изгориш Паисие.“ Тя излязла навън и извикала силно и останала неподвижна, сякаш е изгубила съзнание.

Онези, които стояли близо до нея, се приближили да й помогнат, а жените я покривали с дрехите си. Веднага щом се успокоила, те я вдигнали от пода. Тя отворила очи и заплакала спокойно и тихо. Жената започнала да благодари от дълбините на своето сърце. „Благодаря ти, Отче Паисие… Благодаря Ти, Боже – повтаряла тя отново и отново с голяма благодарност.

После станала и отишла пред иконата на Христос и Богородица и извикала на висок глас: „Боже Мой… Боже Мой. Как прие мен, която съм недостойна… Благодаря Ти, Боже Мой. Благодаря ти, Отче Паисие… не съм достойна, Боже Мой, за тази помощ.“

Сцената била много трогателна. По-късно благодарила на моя приятел и си тръгнала. Жената имала демон. Когато си тръгвала, тя споменала, че предишната нощ е видяла Стареца Паисий на сън и той й казал: „Ела на гроба ми и аз ще се погрижа добре за теб.“ Тя отишла в манастира и питала къде е гробът на Стареца, поклонила му се, а след това отишла в книжарницата, в която се е случило по-горе разказаното.

Следващото чудо е разказано от госпожа Л. М. Н., руски лекар от Москва: „Пострадах при една злополука, в резултат на което лявото ми око ослепя. Заведоха ме в Московската болница. Стаите бяха препълнени и затова ме поставиха в коридора. През тази нощ, аз изобщо не можах да спя. Молех се и бях много разтревожена. Някъде към сутринта, когато съм била в състояние между съня и пробуждането, дойде Старецът Паисий. Видях го ясно и го познах, защото бях чела книга за неговия живот. Той покри главата ми със своята кърпичка и изчезна. От същия този момент разбрах, че аз виждам с ослепялото си око. Не беше нужно докторите да правят нищо. Държаха ме в клиниката от 4 февруари до 11 февруари 2002 г.

Благодаря на Бог за милостта Си към мен, и на Стареца Паисий за неговата помощ.“


източник: agapienxristou

А ти познаваш ли се с тази пчела?

Март 19, 2018 in Начална страница, Сладкарница

 

За първи път ние се срещнахме със стареца Паисий през 1972 г. още в килията на Честния кръст. Аз разговарях с моите близки и с още един човек, който дойде с нас. Беше лято. Жега. В стаята влезе муха. Започна да кръжи, натрапчиво! Тя прелетя над нас и ние я изгонихме. После кацна на носа на свети Паисий, и той нищо не прави. Кацна на веждата му, и той пак нищо не направи. След това тя прилетя към нас, и ние я изритахме, махайки с ръце и крака.

Старецът Паисий внезапно ни попита:

- Тя какво ви пречи?

Ние попитахме:

- Можем ли да я изгоним?

 

Той каза:

- Иди си по Божията милост, благословена муха.

И мухата излетя.

Ние някак потресени попитахме:

- Как така излетя мухата, отче? Как стана това?!

- Ако вие обикнете природата: животните, рибите, птиците, насекомите – и те ще ви заобичат – отговори той.

А около месец преди това, аз чух една история от отец Христодул от манастира Кутлумуш. Няколко души били в килията на стареца Паисий, и в това време там долетяла пчела. На тези, които седяли там им било писнало от нея, и един от тях започнал да я удря с хартията, която била в неговите ръце.

Старецът Паисий погледнал и нищо не казал.

След известно време пчелата отново се върнала, и този човек с хартията отново замахнал с нея. Тогава старецът се обърнал и казал:

- А ти познаваш ли се с тази пчела?

Той отвърнал:

- Не, не я познавам. А какво имате предвид?

- Хайде аз ще ви запозная – и продължил. Тази пчела няма да живее дълго: само около 60 дни. И за тези 60 дни тя ще извърши много добри дела. Тя твърде много и честно работи. Тя лети по цветята: наляво, надясно. Никога не лети на мръсни места. Помага да се опрашват дърветата, за да пораснат плодове, затова да можем ние да ги ядем. Тя долетя с много добри намерения. Знаете ли, защо долетя? Защото тук при нас има локум, той е сладък – поръсен с пудра захар. Тя долетя да си вземе малко от този сладък прах. Нека да ти покажа.

Старецът Паисий взел локум и го сложил на дланта си…

- Виж, сега, тя ще долети тук.

И наистина, след известно време пчелата долетяла. Кацнала точно на ръката на стареца и започнала старателно да събира пудрата захар със задните си крака. Старецът внимателно обърнал глава и попитал:

- И сега ще настояваш ли да я прогоня?

Изобличеният човек отговорил:

- Направете, каквото смятате за нужно…

- Вместо да я прогоня, мога да й помогна да излети.

Тогава той отворил прозореца, обърнал ръката си, захарта паднала долу, и пчелата отлетяла.

- Това е начин да покажем на човека, от когото искаме да се избавим, че трябва да си върви. Всичко трябва да бъде учтиво и с добро сърце.

- Какво разбра? – попитал светецът онзи човек с хартията.

И той трябвало да си признае, че единственото, което е видял у тази пчела, било, че тя е дошла за да го ухапе. Докато старецът Паисий видял у нея всичко друго, освен това.

- Аз, разбрах, колко е важно да имаш добри помисли – отговорил той.

Именно по този начин свети Паисий разговарял с човека, с неговата душа – много тактично и внимателно, като хирург. Това е само един от случаите, а подобни на него до сега за записани много. Те ни помагат да се усъвършенстваме и да растем.

Източник: http://pokrov.pro

 

 

 

Някои неизвестни моменти от живота на св. Паисий

Март 7, 2018 in Начална страница, Сладкарница

 

След като о. Аверкий (това е името на Стареца Паисий Светогорец, когато е бил постриган за монах през 1954г.) преминал през основните манастирски послушания, игуменът и Духовния събор го назначили за помощник в дърводелната на манастира. Там старши бил стареца Исидор, монах с труден характер. В най-добрите за обителта времена там имало шестима дърводелци. Сега бил останал само о. Исидор. След като го избрали за член на Духовния събор, той изобщо бил престанал да се съобразява с мнението на другите, дори на игумена. Нито един брат не можел да издържи под негово началство повече от една седмица. До такава степен о. Исидор се държал към всички крайно грубо, а в работата изобщо бил нетърпим.

Така например, той започвал да прави прозорец. Прозорецът не се получавал, той нервничел, захвърлял работата наполовина свършена и отивал да прави врати. И с вратите всичко ставало не така, както трябва, той пак нервничел, зарязвал започнатата работа и отивал да прави покрива. Винаги оставял работата недовършена, а каквото свършел, било през куп за грош.

О. Аверкий се натъжавал, че работата вървяла зле, но не казвал нищо. Дори когато някой от членовете на Духовния събор, разглеждайки поредното изделие, с недоумение питал: „ Как сте могли да го направите така калпаво?“, той не отговарял нищо. „ А какво да кажа?“ – си мислел той – „ Че стареца Исидор е взел размерите грешно? И каква полза от такъв отговор? По-добре да си мълча – току-виж, Бог ще благоразсъди за мен нещо друго“.

Веднъж клисарят ги помолил да направят рамка за една от иконите на аналоя. О.Аверкий направил рамка с жлебове, за да може да се закрие иконата със стъкло. Щом о.Исидор видял жлебовете, започнал да крещи:

- Жлебове! Защо жлебове? Кой иска да покрие иконата със стъкло?

- Да бъде благословено – отговорил о. Аверкий и отнесъл иконата на клисаря без стъкло.

Клисарят се разсърдил и възкликнал:

- Рамката трябваше да е със стъкло! Къде е стъклото, изпаднал в прелест глупако?

- Благословете – отговорил о. Аверкий и отишъл при о. Исидор за стъкло.

Но о. Исидор не искал да дава стъкло и раздразнено му закрещял:

- Иди и кажи на оня, който ти е казал, че рамката трябва да е със стъкло, че той е прелъстен тъпанар! Не, не, и не, никакво стъкло няма да има!

О. Аверкий още дълго време ходил от единия старец до другия, не казвайки нищо друго освен „благословете“ и „да бъде благословено“.

Между другото, о. Исидор виждал зле и затова вземал неточно размерите на изделията. Но ако о. Аверкий, забелязвал това и загрижено питал: „ Геронда, тук не е ли размерено накриво?“ – о. Исидор отговарял: „ Главата ти е размерена накриво“.

А ако о. Аверкий предлагал: „ Геронда, благословете сам да взема размерите?“ – о. Исидор казвал: „ Затваряй си устата. Ти само едно можеш да правиш – да казваш „ благословете“ и „ да бъде благословено“. При такава работа много дъски се режели погрешно и отивали на боклука. О. Аверкий се мъчел да спаси каквото може, с труд ги опазвал да не отидат в печката и при все това се стараел да ги използва за нещо полезно. Работа, която можела да се свърши за един ден, под ръководството на о. Исидор обикновено отнемала пет дена.

Въпреки, че в дърводелната едно митарство сменяло друго, о. Аверкий всяка вечер правил поклон пред о. Исидор и с голямо смирение и благодарност му казвал: „ Благословете“.

„ Кой знае“- мислел си той – „ може пък този човек да е изпратен от Бога, за да ми помогне? Как да не му благодаря за това?“

Освен това, о. Аверкий си обяснявал случващото се така: „ Той е моят благодетел. В Коница клиенти са ме чакали по две години да се освободя, за да ми поръчат нещо, а през това време другите майстори стояха без работа и хляб. Сега плащам за тия грехове“. И преподобния старец си спомнял: „ О, каква огромна полза ми донесе този човек! Той ме би така, както бият в камъните уловен октопод. Но по този начин ме очисти от цялата „октоподна чернилка“.

Въпреки, че о. Аверкий се изморявал достатъчно в дърводелната, той взел благословение да помага и в други послушания, за които отговаряли стари или болни монаси. Често, завършил работата си в дърводелната, той идвал в трапезарията, за мие посуда, а после да помага и на други места, където имало нужда. „ Колкото повече помагам“ – казвал си той, „толкова по-малко ще се изморяват и мъчат другите.И защо да не се потрудя и да се поизморя? В армията си рискувах живота, за да спася други, че тук ли ще се предам на някаква посуда? Там се жертвах за живота на мои другари войници, миряни. А сега не мога ли да се жертвам за моите духовни братя – монасите?“

По-късно старецът си спомнял: „ Как се справях само, летейки от една работа на друга! Правех така, че да е леко на някой брат, после пък на друг – още повече…Това ми даваше огромни сили и огромна радост“.

Духовната отзивчивост и деликатност на о. Аверкий го подбуждали да прави така, че да помага и при все това да остава незабелязан. Понякога нощем тайно чистил нужниците в манастира. Когато на сутринта искали да разберат, кой е направил това, о. Аверкий казал името на един брат, който обикновено бил склонен да бяга от работа, за което често бил порицаван от членовете на Духовния събор. Този брат се чудил, че го хвалят за неща, които не бил свършил, дал си сметка, че за това ще отговаря пред Бога и решил занапред да върши повече от онова, за което му било определено послушание.

 

Източник: Исихазм ру

 

 

 

 

Всички деца, на които се угажда, стават бунтари

Февруари 21, 2018 in В търсене на вярата, Начална страница, Отечески съвети

 

Нужно е много внимание. Непорядъчното и невнимателно поведение е пречка за Божията благодат. Липсата на уважение е най-голямата пречка, която не позволява на Божията благодат да ни доближи. Колкото по-голямо уважение имат децата към родителите, към учителите и изобщо към по-големите, толкова повече приемат от Божията благодат. Колкото са по-необуздани, толкова повече Божията благодат ги изоставя. Светската свобода прогонва не само благоговението, но и светската благовъзпитаност. В колибата идват някои деца, които викат на бащите си: “Ей, татко, имаш ли цигари? Моите свършиха”. Къде да видиш такова нещо преди? И да пушеше някой, пушеше тайно. Сега все едно нищо не се случва! Как после да не са съвсем изоставени от Божията благодат? Днес момичета обиждат братята си с най-грозни думи, затова че са вярващи. И това пред майка им и баща им, които нищо не им казват. Настръхнаха ми косите, когато ги чух. После сам си приказвах, когато останах сам.



Светското обкръжение и светските родители погубват децата си. Обкръжението оказва силно въздействие. Малко са децата, които имат скромност и любочестие. Повечето необуздани деца са такива, понеже нямат срам. Мнозина родители ми водят децата си и ми казват: “Отче, детето ми има бяс”. А гледам, че децата нямат бяс – опазил Бог! Малко са децата, които имат бяс. Всички други са подложени на някакво външно бесовско въздействие. Т.е. демонът ги командва извън тях, не е вътре в тях. Но и извън тях той си върши своята работа. А откъде започва? От безсрамието. Когато децата говорят безсрамно на по-големите от тях, прогонват Божията благодат. А когато се отдалечи Божията благодат, приближават се дангалаците и децата озверяват, вършат безчинни дела. А онези деца, които имат благоговение, уважение и слушат родителите, учителите, по-големите, те приемат постоянно Божията благодат и имат Божието благословение. Благодатта ги покрива и закриля. Голямото благоговение към Бога заедно с голямото уважение към по-големите привлича голяма Божия благодат в душите и ги облагодатява до такава степен, че стават явни за другите поради божествения блясък на благодатта. Божията благодат не отива при бунтарчетата, отива при любочестните, кротките, благоговейните деца. И децата, които имат уважение и благоговение, се виждат. Имат един поглед, който свети! И колкото по-голямо уважение имат към родителите, към по-големите, толкова повече приемат в себе си от Божията благодат. Колкото по-необуздани са, толкова по-изоставени са от благодатта Божия.



Който започва: “Не искам това, искам друго, искам трето”, и настоява, той ще стане бунтар, ще се превърне в дявол. Защото и Луцифер искал да възкачи своя престол над Божия престол. И забележете, всички деца, на които се угажда, стават бунтари. Ако децата не се покаят, за да се избавят от злата вълна, която ги залива, и продължат да постъпват безсрамно, тогава – да пази Бог! – два пъти повече биват изоставени от благодатта и стигат дотам да говорят безсрамно и за Бога, и тогава вече биват командвани от духовете на злобата.

 

 

източник: „С болка и любов за съвременния човек“ – Слова Том 1

 

 

Старецът Паисий вразумява съмняващ се протестант

Януари 24, 2018 in В търсене на вярата, Начална страница, Сладкарница

                    

 

Веднъж в един летен ден на 1991 г. в двора на килията на Стареца Паисий се събрали много поклонници. Сред тях бил и един грък, живеещ в Германия. Като ревностен протестант, той се обърнал към Стареца:

- Вие, православните, и особено вие, които живеете в Света гора, се кланяте на Дева Мария като на Бог, забравяте, че Тя е само една обикновена жена. Също така се покланяте и на иконите, като мислите, че могат да правят чудеса! А още по-лошо е онова, което правите с останките на вашите светии. Въпреки, че те повечето са тленни, вие, без да се гнусите, ги целувате! Всичко това показва, че вие, православните, сте в голяма заблуда!

 

Тогава Старецът, следвайки примера на светите отци на Църквата, които са приемали всички възможни клевети и обиди, отправени към тях самите без никакви възражения, но са противостояли дори до смърт на ересите, отговорил със строг глас на протестанта:

- Какво да ти кажа, бедни човече? Ти не си виновен за всички позорни думи, които изговори, виновна е майка ти, която ти е дала такова възпитание!

Като чул такива думи от Стареца за майка си, протестантът се ядосал и раздразнено отговорил:

- Слушай, монахо, не петни майка ми с устата си, ти не си достоен и да се сравняваш с нея!

Като очаквал именно такъв отговор, без да се смущава, Старецът му отговорил:

- Виждаш ли, ти се обиди само като споменах майка ти! А нашия Господ и ние, православните, нима не се обиждаме, слушайки как ти хулиш нашата Майка – Богородица? Ще те питам и още нещо. Ако майка ти те помоли да направиш нещо, което не представлява някаква трудност за теб, ще се съгласиш ли да го направиш?

- Разбира се, че ще съглася и ще го направя! – отвърнал протестантът.

- Така е и с Пречистата – ние молим Богородица да ни бъде Ходатайка пред Нейния Син и наш Господ, за да ни спаси. Но, моля те, кажи ми още нещо – имаш ли у вас снимки на твоите родители, братя, сестри, на жена ти, децата ти, на приятелите ти?

- Имам, разбира се!

- Ами, ето и ние, като нямаме „снимки“ на нашия Отец – Господ, на нашата Майка – Богородица и на нашите братя – светиите и мъчениците, гледаме към иконите им и възпоменавайки ги, молим им се и те ни помагат. А тъй като и самите тела на светиите са изпълнени с Божията Благодат, като ги целуваме, се приобщаваме с благодатната им сила. А ако светецът се е сподобил с нетленни мощи, толкова повече той притежава благодат. И като се кланяме на светите му мощи, ние я приемаме!

Протестантът не могъл да каже нищо повече и си отишъл много замислен. А Старецът взел да се моли, както обикновено постъпвал в такива случаи:

- Нека Всеблагия Бог да помогне и на този човек да открие истинския път на спасението!

 

източник:

Наградата за грижите към старите

Ноември 29, 2017 in Начална страница, Отечески съвети, Семейство

 


Докъде стигна светът! И във Фараса, и в Епир се грижеха дори за животните в старините им. Не колеха не само мулетата, но и тия животни, чието месо се ядеше. Старите волове например, с които са орали, ги уважаваха, грижеха се за тях, гледаха ги, защото си казваха: “Яли сме хляб от тях”. Работните животни, които се трудеха на полето, имаха и добри старини. А тогава хората нямаха техниката, която имат днес. Трябваше с ръчната мелница да смелят нахута, да го наситнят, за да може горкият стар вол да го яде. Днешният свят обаче съвсем се е отклонил от пътя. Не гледат старите хора, какво остава да гледат животни!



Никога в живота си не съм се чувствал толкова добре, колкото през ония няколко дни, през които ми бяха казали да се грижа за един Старец. За гледането на стари хора е приготвена голяма награда. Спомням си, че разказваха за един послушник на Света Гора, който бил обладан от зъл демон и му дали послушание да се грижи за шестима старци в старческия приют на манастира. През онези години беше трудно, нямаше улеснения. Горкият натоварвал дрехите с един прът на гърба си и ги носел далеч до едно корито, за да ги изпере с пепелява вода… Не след дълго време бил освободен от демона и станал монах. Защото освен че принасял себе си в жертва за другите, но и старците го благославяли.


Много съпрузи негодуват и излизат от равновесие заради трудностите в семейството, предизвикани от своенравието и недоволството на старците, за които се грижат. Забравят за белите, които самите те са правили или за капризите и своенравието, които те са проявявали, когато са били деца. Не си спомнят, че не са оставяли родителите си на мира със своя плач и немирства. Бог допуска да изпитват тези трудности, за да изплатят по някакъв начин своите пакости. Сега е техен ред да застанат в помощ на възрастните си родители и да се грижат, чувствайки благодарност за жертвите, които са правели за тях, когато са били деца. Тези, които не чувстват това задължение към родителите си, ще бъдат съдени от Бога като несправедливи и неблагодарни.


И виждам, че понякога мъките, които имат мнозина светски хора, се дължат и на това, че родителите им са огорчени от тях. Семействата страдат, защото не се грижат за старците си. Когато отвеждат бедната старица или горкия старец и ги изоставят в някой старчески дом, и освен това им вземат имуществото, а старците не могат да се порадват на внучетата си и умират с мъка на сърце, каква благословия ще получат децата им? Днес една възрастна жена ми казваше, че има четирима оженени синове, живеещи на съседни улици, и не може да ги види, защото веднъж посъветвала снахите си: “Имайте любов помежду си и се черкувайте”! Леле, ония озверели! Казали й: “Да не си стъпила повече в къщите ни”. Плачеше горката; пет години не е виждала децата си. Каза ми: “Моли се, отче, имам и внучета; нека поне в съня си да ги видя”. Е, после какъв успех ще имат децата ѝ?


И въпреки че бабата е голямо благословение за семейството, тези хора не разбират това. Обикновено мъжът първи изпада в немощ и жена му се грижи за него. Когато мъжът умре, тогава, за да не се чувства жената безполезна, много ще е добре, ако децата ѝ я приберат вкъщи да пази внуците. По този начин и тя е доволна, а и на младото семейство е в помощ. Защото майката не може да смогне от многото работа да даде на децата необходимата ласка и обич. Дава я бабата, защото нейната възраст е възрастта на обичта и ласката.


И виждаме, че когато детето върши бели, бабата го милва, докато майката му се кара. Благодарение на грижите на бабата и майката върши спокойно работата си, и децата получават милувки и обич, а и бабата се радва на обичта на внуците си.


Който гледа родителите си, има голяма благословия от Бога. Един ден един млад баща ми каза: “Отче, мисля в къщата, която ще построя, да направя два апартамента за родителите и за тъста и тъщата ми”. Как ме трогна! С колко благословии го благослових! Чудя се как семействата не разбират това! Преди няколко дни дойде една жена и ми каза: “Отче, майка ми има хемиплегия. Омръзна ми осем години да я завъртам на едната и на другата страна”. Чуйте само! Дъщеря да говори така за майка си! “А, казвам ѝ, много е просто! Сега ще се помоля да боледуваш ти осем години от хемиплегия, а майка ти да се оправи, за да се грижи за теб”. Развика се: “Не, недей, отче!” “Тогава четири години, казвам й, поне четири години! Бре, не те ли е срам? Кое е за предпочитане? Човек да е здрав, да не го боли и да се грижи за един болен, като при това получава и награда от Бога, или да се мъчи от някоя болест, да не може да повдигне крака си, да се смирява и да моли другите: “Донеси ми подлогата, обърни ме насам, обърни ме натам?” Като чу това, малко се усмири.


Ако децата се поставят на мястото на остарелите си родители или снахата се постави на мястото на свекърва си и размисли: “И аз ще остарея и един ден ще стана свекърва; бих ли искала снаха ми да не ми обръща внимание?”, тогава няма да съществуват такива проблеми.

 

из книгата: „За семейния живот“ - Слова, Том 4, Старецът Паисий Светогорец

Помислите показват духовното състояние на човека

Юли 12, 2017 in Начална страница, Отечески съвети

 

– Отче, как се получава така, че едно и също нещо два­ма човека го виждат по различен начин?

 

– Нима всички очи виждат еднакво ясно? За да вижда човек ясно, трябва очите на душата му да са здрави, защото тогава има вътрешна чистота.

 

– Отче, защо понякога едно и също събитие един го счи­та за благословение, а друг за нещастие?

 

– Всеки го тълкува според помисъла си. Всяко нещо мо­жеш да го видиш или от добрата му страна, или от лошата. От качеството на помислите се вижда духовното състояние на човека. Хората съдят за нещата според това, което имат у себе си. Ако нямат духовно съдържание, правят погрешни изводи и онеправдават другия. Например ако някой прави милостини през нощта, за да не го виждат и види друг човек в късен час, няма да си помисли нищо лошо. А ако го види друг, който прекарва нощите си в грехове, ще каже: „Това животно кой знае къде е нощувало?“, защото сам той живее така. Или, ако от горния етаж през нощта се чува тропане, човекът с добри помисли ще си каже: „Някой прави поклони“, а човекът без добри помисли ще каже: „Цяла нощ танцуват.“

 

Помните ли как се отнесоха към Христа двамата разбой­ници, които бяха разпнати заедно с Него? И двамата виждаха Христа върху кръста, а земята се тресеше и т.н. Но какъв помисъл имаше единият и какъв – другият! Единият, който беше отляво, хулеше и казваше: „Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас“ (Лук. 23:39). Другият, който беше отдясно, казваше: „Ние получаваме заслуженото според делата си, но Тоя нищо лошо не е сторил“ (Лук. 23:40). Единият отиде в ада, а другият се спаси.

 

 

Двете крила на човека

Юни 14, 2017 in Беседи, Начална страница

- Хората попадат много лесно както под добро, така и под лошо влияние. Да попаднеш под лошо влияние е по-лесно, защото там командва дяволът. Кажеш например на някого да остави пушенето, защото е вредно. Точно когато човекът вземе решение да ги откаже, веднага притичва дяволът и му казва: „Ето, в тия цигари има по-малко никотин, а в тези – очистващ филтър, така че, пуши, няма страшно.“ Т.е., дяволът му намира оправдание, за да не откаже пушенето, намира му „изход“. Та той може да ни намери цял куп оправдания. А тия цигари, които ни предлага, могат да ни донесат още по-голяма вреда. Затова трябва да имаме сила на волята. И ако не се пребориш с тези недостатъци, докато си млад, то после ще бъде по-трудно да ги преодолееш, понеже колкото повече старее човек, толкова повече волята му отслабва.

 

Ако човек няма силна воля, той не може да направи нищо. Свети Йоан Златоуст казва: „В “искам“ или “не искам“ се заключава всичко.” Това означава, че всичко зависи от това, дали човек иска или не иска. Велико дело! Бог по природа е благ и винаги иска за нас добро. Само, че трябва и ние да го желаем. Защото човек лети духовно с помощта на две крила: с Божията воля и собствената воля. Едното крило на Бога – Неговата воля е постоянно прилепено към едното ни рамо. Но за да литнем духовно е нужно да прилепим на другото си рамо своето собствено крило – човешката воля. Когато човек има силна воля, тогава той притежава човешкото крило, което се уравновесява с божественото и той започва да лети. А ако волята му е слаба, тръгва да лети, но се премята във въздуха и пада. Отново се опитва – и отново същото.

 

- Отче, а може ли да се развива силата на волята?

 

- Нали сме казали, че всичко може да се развива? Всички хора имат воля – кои по-слаба, кои по-силна. Когато човек има воля да се подвизава, моли Бога да усили волята му и Бог му помага. Когато човек не напредва, трябва да знае, че или въобще не проявява воля или проявява слабо волята си, което пак не му е от полза. Ако птицата има едно здраво крило, но не се грижи за другото, тогава от него изпадат някои пера и след това не може да лети добре. Едното крило е здраво, обаче другото е като счупен гребен. Птицата го размахва, но между перата му минава въздух и не може да лети добре. Литва за малко и започва да се превърта във въздуха. За да полети, трябва и това крило да е цяло.

 

Така и човек трябва да внимава и да се грижи за своята човешка воля, ако иска да лети духовно по правилен начин. А какво прави дангалакът? Отива крадешком и измъква първо някое малко перце, после някое малко по-голямо и ако човек не внимава, изтръгва и някое голямо и когато се опита да лети, не може. Ако дяволът успее да изскубне няколко пера, когато човек тръгне да лети, влиза въздух през това крило и той започва да се премята във въздуха. Божественото крило винаги е здраво и цяло. Не му липсват пера. Дяволът не може да го скубе, тъй като крилото е божествено. Човек трябва да внимава да не се отнесе небрежно и дяволът да извади някое перо от собственото му крило. Когато започнат да се промъкват лека-полека леността и равнодушието, волята отслабва. Какво да прави Бог, ако човекът не желае? Не иска да се намесва, защото зачита човешката свобода. Така човек прави непотребно и божественото крило. Когато, обаче има воля и неговото крило е неповредено, тогава и Бог желае, и човекът желае – и хвръква.

 

- Отче, какво точно е това хвръкване? Имате предвид, че трябва да желая да напредна духовно, да желая спасението си?

 

- Разбира се, дете мое! Когато казвам летене, имам предвид духовното въздигане, а не да литна и да кацна на някой кипарис!

 

- Отче, бяхте ни казали, че човек може да оре, да сее и да върши всички други работи, но се случва да не може да изкара дори и семето, което е посял.

 

- Да, така е. Ако човек не внимава, дяволът ограбва труда му. А ако внимава и приеме сериозно въпроса за спасението на душата си, тогава се подвизава, напредва, дава плодове, храни се духовно и се радва ангелски.

 

източник: Из книгата „Духовно пробуждане“, Слова, Том 2

Обядът със стареца Паисий

Май 15, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница, Сладкарница

Мисля, че вторият път, когато отидох при стареца Паисий, бях малък, на около 18 години, и той ме задържа при себе си – тогава за пръв път останах около него – и старецът ми рече:

 

- Сега ще ядем!

 

Попитах го какво ще ядем, а той ми отговори:

 

- Ще ти приготвя голяма трапеза, нали имам гости!

 

Той се шегуваше с мен.

 

- Имам риба – треска, ще направим голяма трапеза!

 

И хайде да ядем. Той нямаше маса. Излязохме навън, на полянката, където имаше един камък и ми каза:

 

- Тук ще ядем. Само една минутка да поставим масата!

 

И отиде и донесе една покривка, на която имаше нарисувани различни неща – банани, грозде, дини. Той каза:

 

- Тази покривка я постилам само когато имам официални гости, а не всеки ден.

 

И какво имаше? Нищо нямаше, имаше сух хляб. Попита ме:

 

- Искаш ли чай?

 

А аз нито тогава, нито сега пия чай, и му казвам:

 

- Сполай ти, не искам!

 

Той извади пресен чесън – имаше засаден пет-шест глави – и една маруля. Ядохме маслини, чесън и маруля. Около нас беше празно, но никога няма да забравя това дето, преди да почнем да ядем, той каза:

 

- Сега ще се помолим.

 

Станахме да се помолим. Той вдигна ръце и каза:

 

- Отче наш, Който си на небесата…

 

Как да ви кажа, наистина Бог беше там! След яденето каза благодарствената молитва. А какво ядохме? Нищо – стар сух хляб, който в друг случай дори и да ми платят не бих ял, една главичка сух чесън и една маруля. Но никога няма да забравя този момент, това е най-скъпото ястие в целия ми живот.

 

Така и вие, които имате семейства, в домовете си, научете се просто, преди да седнете да ядете, да станете и да кажете молитвата „Отче наш“, а след яденето, тази красива молитва: „Благодарим Ти, Христе Боже, за земните блага, с които ни насити. Молим Те, не ни лишавай от Твоето Небесно Царство.“

 

източник: Православие.мк

 

Едно чудо на стареца Паисий Светогорец

Април 19, 2017 in Начална страница, Сладкарница

Старецът Паисий направил това чудо на началника на полицията в Солун Ангелос Харахидис. Ето какво разказва той:

На 8 юли 1986 г., когато бях дежурен около Централната болница на Солун, върху моята бригада хвърлиха „коктейл Молотов“. Получих много тежки изгаряния.

В болницата, в която ме закараха, лекарите практически не положиха почти никакви усилия, смятайки, че скоро ще умра.

Пребивавах в несъзнателно състояние, съвършенно изгубил връзка със света. Заедно с мен в болницата се намираше „дядото“ – така наричах стареца Паисий. Още когато ме видя, той каза: „Да… Доста ще се измъчи, но ще остане жив“.

Само след няколко дена започнах да идвам на себе си. Но, ето че почувствах, че смъртта ми се приближава. Повиках медицинската сестра и й казах: „ Аз умирам, сестра! Умирам!“

Почувствах, че се издигам нагоре, напускайки пределите на земята; носех се покрай звездите, през галактиките – така бих описал онова, което се случваше тогава с мен. Издигах се нагоре и все по-нагоре, виждайки пред мен някаква светлина, движеща се заедно с мен. Приличаше на светлина от свещи. Внезапно движението ми нагоре престана, и започнах да падам към земята. В този момент се намерих на операционната маса, и всички лекари ме гледаха с удивление.

Минаха пет години. Отидох в Суроти. Там срещнах стареца Паисий. Още като ме видя, пристъпи към мен, прегърна ме, и ме притисна към себе си. Започнах да му разказвам как бях умрял. Старецът ме прекъсна: „Слушай, благословени! Ние с теб заедно бяхме в друг живот и се върнахме назад. Нима не ме видя?“

Тогава ми стана ясно, каква беше тази светлина, която бях видял.

 

 




 

Духовното общуване между свети Паисий Светогорец и стареца Яков Цаликис

Март 27, 2017 in Начална страница, Сладкарница


Духовно чедо на йеромонах Яков Цаликис, разказва следната случка: „Аз бях мирянин, студент в църковната гимназия на Ламия през 1986г., името ми е Джон. Щях да заминавам за Света Гора, за да посетя с благословението на моя старец Яков Цаликис, стареца Паисий Светогорец, и да се посъветвам с него дали да стана монах или не. Старецът Яков имаше особена почит към стареца Паисий, и когато отивах при него, ми даде да му занеса нещо като благословение, и ми каза: „Кажи на стареца Паисий, когато отидеш на Атон, да дойде да ни види. Що се отнася до мен, Джони, за мен е трудно да отида да видя Стареца, защото трябва да премина през планини, долини и морета, а здравето ми не го позволява, да не говорим, че старецът Паисий е светец, а аз съм грешник и съм недостоен.“ След това той ми даде 5000 драхми, за да запаля свещ и да ги оставя в неговия параклис.

 

Когато пристигнах на Света Гора, се срещнах със стареца Паисий. Видях го пред вратата му и той ми каза направо:

 

- Веднъж се видяхме с отеца, бяхме заедно…

 

И после каза:

 

- Ей, радвам се да те видя, радвам се да те видя!

 

Взех му благословение, и той ми каза:

 

- Ей, ти как мислиш? Ще можем ли да те направим монах?

 

- Отче, – му казах аз – имам проблем с родителите ми.

 

- Слушай какво ще ти кажа, остави родителите ти да плачат един или два месеца, така или иначе не могат да плачат вечно, а  после ще загубиш съкровището. (Той имаше предвид стареца Яков, без да съм му казал за това, че искам да стана монах.)

 

- Отче, – казах му аз – имаш благословията на отец Яков, от Свети Давид в Евбея.

 

- О, детето ми, това е светец, който днес се бори, и се моли със смирение и любов. Аз не съм достоен да видя този гигант на православието, но също така разстоянието е голямо, за да се срещнем и това изисква много усилие и труд. Но Бог ни е дал любовта, с която общуваме помежду си духовно.

 

- Отче, ще благословите ли да се поклоня в параклиса?

 

- Не, това не е необходимо.

 

- Отче, имам желание, да се благословя…

 

- Не, детето ми, защото сигурно отец Яков ти е дал 5000 драхми. И след това какво ще правя с тях. Та аз съм само един монах?

 

Той не ме пусна да се поклоня. Даде ми броеница и малък кръст да го предам на стареца Яков. Когато се върнах в манастира, отец Яков ме посрещна с радост. Подарих му подаръците от стареца Паисий и той веднага каза:

 

- Ето ти тези 5000 драхми, които стареца Паисий не прие, и не ти позволи да се поклониш в параклиса му. Вземи ги с теб за разходите ти в училището в Ламия.

 

Бях изумен.

 

- Отче, как разбрахте за това?

 

И той ми каза, шепнейки в ухото ми:

 

- Ние, моето дете, общуваме духовно.


източник: http://full-of-grace-and-truth.blogspot.bg


Работа върху себе си

Март 2, 2017 in Начална страница, Отечески съвети

 

Ако искаш да помогнеш на Църквата, по-добре гледай да изправиш себе си, отколкото да се опитваш да поправиш другите. Ако поправиш себе си, с това непосредствено се поправя една частица от Църквата. Разбира се, ако всички биха направили това, Църквата щеше да е поправена.

Но днес хората се занимават с всичко друго освен със себе си. Защото работата върху себе си иска труд, а заниманието с другите е лесно.
 
Ако се занимаем с поправянето на себе си и се обърнем повече към “вътрешна” дейност, отколкото към външна, давайки същевременно предимство на Божията помощ, тогава ще помогнем на другите по-добре и по-резултатно. Освен това ще имаме и вътрешен покой, който безшумно ще помага на душите, които срещаме. Защото вътрешното духовно състояние издава добродетелите на душата и изменя душите на другите. Когато човек се отдава на външна дейност, преди да е стигнал до очистено вътрешно духовно състояние, може да извършва духовни подвизи, но вътрешно е обладан от притеснения, смут, от липса на доверие в Бога и често губи спокойствието си. Ако не направи себе си добър, не може да каже, че интересът му за общото добро е чист. Когато се освободи от ветхия си човек и от всичко светско, тогава има на своя страна Божията благодат, така че и сам той е спокоен, но също така носи покой и на всички други хора. Обаче ако няма Божия благодат, не може нито себе си да овладее, нито на другите да помогне, тъй че резултатът да бъде богоугоден. Трябва първо да се потопи в благодатта и след това вече осветените му сили да бъдат използвани за спасение на другите.

Източник: “Слова, Духовно пробуждане”

Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” Атон

Непоказван видеоклип със Св. Паисий в църквата “Протата”, Атон

Февруари 3, 2017 in Видео, Начална страница





Странните навици започват от помислите

Ноември 16, 2016 in Начална страница, Отечески съвети

 

 

 

- Отче, къде е причината човек да бъде гнуслив?

 

- Ти от какво се гнусиш?

 

- От всичко.

 

- Тогава всичко ще се стоварва на твоята глава! И червейчетата в плодовете, и косми в хляба и яденето и т. н.

 

- Наистина така и става, отче!

- Слава Богу! Виждаш ли, как Бог ти помага да превъзмогнеш това?

 

- ( Друга сестра) Отче, всичко това не започва ли от помисъла? Да кажем, че сестрата е намерила косъм в яденето – нека просто го извади и го сложи настрана.

 

- Та това е благословение! Дaй ми го на мен, аз ще го взема за благословение!… Помня на Синай веднъж отивахме някъде с един друг монах. Дадох му две праскови, но виждам, че не ги яде. Искаше да стигнем до вода, за да ги измие и тогава да ги изяде. Затова ги държеше в ръка, за да не ги сложи в джоба си, защото там щели да се полепят  по тях микроби! Неговият брат, който имаше осем деца, ми каза: „Той използва повече сапун да мие ръцете си, отколкото жена ми да пере осемте ни деца!“  И знаете ли какво му се случи? Там на Синай на всеки монах даваха по един бедуин, за да му служи, да му носи ядене и т. н. Бедуинът, който му дадоха, беше най-мръсен от всички. Черна чернилка! Дрехите му смърдяха и той целият смърдеше. Трябваше да го накиснеш за една седмица, за да може да се махне мръсотията! Ръцете му бяха… не е за приказка! Можеше човек да ги чегърта с шпакла. А той когато вземаше паницата с ядене, за да я отнесе на монаха, потапяше пръстите си вътре. „Махай се оттука, махай се“ , започваше да вика отецът, щом го видеше. В края на краищата този монах и две седмици не можа да издържи на Синай и си замина.

 

И в общежителния манастир помня един монах, който в светския си живот беше старши полицай. В манастира му бяха възложили да бъде четец, защото беше образован. Толкова години бе живял в манастира, но въпреки това се гнусеше. Никога не се докосваше до дръжките на вратите. Или отваряше вратата с крак или буташе ръчката с лакът, а след това почистваше със спирт ръкава, докоснал се до нея! Дори и вратата на църквата отваряше с крак! И Бог допусна когато остаря, краката му да гноясат и да се напълнят с червеи, особено единият, с който отваряше вратите. Аз бях помощник-болногледач, когато той дойде за пръв път в манастирската болница с превързан крак. Старшият болногледач ми каза да го развържа, а той отиде да донесе някакви марли. Когато го развързах, какво да видя! Целият крак беше пълен с червеи! Казах му да иде до морето и да си измие крака, за да сменим превръзката. До къде беше стигнал само! Какво наказание! Аз загубих ума и дума. Старшият ми каза: „Разбра ли от какво е това?“ . „ Разбрах, понеже отваря вратите с крак“ , отвърнах аз.

 

- Отче, а той продължи ли да отваря вратите с крак в  това състояние?

 

- Да, с крак ги отваряше! А беше живял толкова години като монах.

 

- Той не разбра ли причината за болестта си?

 

- Не знам. Аз после отидох в манастира Стомион в Коница. Кой знае как е умрял! А в същия манастир някои от младите монаси отиваха да ядат от остатъците в чиниите на старците, за да получат благословение! Други целуваха дръжката на църковната врата, защото я бяха докосвали толкова много отци, а той когато се покланяше на иконите, едва-едва докосваше мустака си до иконите. А след това колко спирт изливаше върху мустака си!

 

- Отче, когато такова нещо става със светини, това не е ли неблагоговение?

 

- Човек отначало започва с гнусливост, а после стига и по-надалече. Този монах беше стигнал дотам да спре да се покланя на иконите, защото се страхуваше да не хване някоя болест от онези, които се покланяха преди него!

 

- Значи, за да не се гнуси човек, не трябва да обръща внимание на подобни неща?

 

- Хората ядат толкова нечистотии без да разберат! Когато човек се прекръсти преди това, вече не се страхува от нищо, нито от болести, защото  Сам Христос помага. През килията ми всеки ден минават толкова хора, които страдат от най-различни болести. И някои от тях, по-непосредствени, се прекръстват и пият вода с черпалото, което съм закачил там. А други ги е страх и дори не се докосват.

 

Преди няколко дена дойде един човек, който имаше много висок пост в службата си. Горкият, така го е страх от от микробите, че ръцете му са побелели от търкане на спирт! Съжалих го! Знаеш ли какво мъчение е да заеме такъв пост и да постъпва така? Почерпих го с локум, но не си взе, понеже го хванах с ръка. Но и да беше останал в кутията, пак нямаше да си вземе, защото щеше да си помисли, че някой преди това го е сложил с ръка в кутията. Аз взех локума, обърсах го в обувките му и го изядох. Направих пред него доста такива неща. Изпотих се, докато успея да го освободя малко от страха му. Ето и днес дойде тук една девойка, която имаше нозофобия, т.е. страх от болести. И когато влезе при мен, не ми целуна ръка, защото се боеше да не прихване микроби. Макар и да й говорих много, когато си тръгна, пак не взе благословение. Каза ми: „Не ти целувам ръка, защото ме е страх да не прихвана някоя зараза!“ Какво да каже човек? Така сами правят живота си черен.

 

 

 

Светогорски истории

Ноември 1, 2016 in Начална страница, Отечески съвети

 

 

Когато човек постоянно яде сладки плодове и накрая се случи някой горчив или кисел, се принуждава отново да изяде един-два сладки плода, за да се разсее горчилката. Същото трябва да се приложи и тук в духовно отношение. Тъй като ви огорчих с последните два разказа, счетох за добре да ви предложа пак две малки, но много сладки божествени  случки, за да подсладя отново душата ви духовно. Аз самият не съм ги видял с очите си, но съм ги чул от благоговейни отци, а също и от моя старец, които са били свидетели.

 

 

И така, в постниците на Катунакя, в колибата “Достойно ест”  преди около петдесет години живееше един старец с тримата си ученици – отците Георги, Пахомий и Хризостом. След смъртта на стареца ръководството пое неговият наследник отец Георги – най-старшият от тримата според времето на монашеския постриг. Но тъй като новият старец беше прост и съвършено неграмотен, другите двама не пожелаха да останат на послушание при него, защото бяха малко по-образовани от отец Георги, но и малко горди. Затова те напуснаха килията и го изоставиха. Разделиха се и двамата помежду си, защото нито един от тях не искаше да се подчини на другия. Смениха много обиталища – от манастир на манастир и от килия на килия.

 

Един ден единият от тях си спомни за стареца, когото бяха изоставили в такава напреднала възраст и реши да отиде да го посети. Взе и нещо за благословение в торбата си и тръгна. Когато стигна до една съседна колиба, попита за стареца, но там не знаеха нищо – не бяха го виждали. Един друг отец му каза:

 

- Преди около седмица коминът му пушеше – трябва да е добре.

 

Обезпокоен, братът стигна до колибата и когато видя, че отвън и отвътре цари пълна тишина, се разтревожи още повече. Започна да вика силно и да тропа по вратата, но – нищо. Накрая блъсна вратата, отвори я и влезе. Видя стареца легнал на кревата и му каза:

 

- Благослови, отче, как си? Дойдох да те видя.

 

Старецът, много разстроен, му отвърна:

 

- Благословени мой, по-добре да не беше идвал, защото щом влезе, изгони светия ангел, който ми служеше. Заради това не ти отварях. Друг път недей да идваш, брате, защото прогонваш светия ангел.

 

Братът си замина, а старецът остана да лежи върху дъските на леглото, съвършено оставен от хората. Но тъй като беше оставил себе си в Божиите ръце, Бог го удостои да му служат ангели.

 

Почти по същото време и в същата местност, малко по-нагоре – в скита “Свети Василий” живееше дядо Теофилакт, който беше много благоговеен и голям подвижник. Всички признаваха светостта му, защото, колкото и да се мъчеше да се укрива, не беше възможно да останат скрити божествените му преживявания. Много пъти отците го виждаха, че се намира в състояние на духовно видение. Имаше и двама ученици – отец Арсений и отец Памфил. Както споменах, дядо Теофилакт беше голям подвижник, но имаше голямо благоговение и умиление и се затрудняваше да се моли заедно с други хора. За да не чуват другите риданията му и да не гледат сълзите му, които не можеше да удържа, обикновено по време на църковната служба отиваше навън по баирите и по пещерите и се връщаше сутрин. Живееше много духовно, но вършеше добродетели винаги скришом, защото беше много смирен.

 

Веднъж, една зимна нощ, излезе отново по чукарите, за да извърши службата си, но внезапно падна голям сняг. Другите отци се обезпокоиха, когато сутринта не видяха стареца си, и излязоха в планината, да видят да не го е затрупал снегът. По едно време забелязаха нещо да се чернее върху една скала и когато приближиха, с голяма тревога видяха, че беше техният старец – абсолютно неподвижен. Те помислиха, че е замръзнал, но когато го хванаха да го разтърсят, усетиха, че тялото му гори и снеговете наоколо са разтопени от горещата му молитва. Когато го разтърсиха, той дойде на себе си от състоянието на духовно видение, в което се намираше, или по-точно – умът на светия старец се върна от рая в градината на Света Богородица.

 

Макар и отците от пустинята  да признаваха дядо Теофилакт за исихаст и да го почитаха, враждуващите демони му завиждаха. Понеже бе станал приятел на ангелите и често беше грабван на небесата  , демоните всячески се мъчеха по време на молитва да го откъснат от съзерцанието, но не успяваха. Веднъж, когато, намирайки се на “Свети Василий”, беше изпаднал в духовно видение, демоните, за да го откъснат от това състояние, го пренесоха в скита “Кавсокаливия”, но пак не успяха.

 

Старците от онова време казваха също, че дядо Теофилакт имаше голяма любов дори и към дивите животни, които чувстваха любовта му и идваха в колибата му, когато имаха някаква нужда. Една сърна, която беше счупила крака си, дойде до килията му и започна жално да блее, протягайки счупеното си краче към стареца. Той ѝ донесе да яде малко сухар и в това време приготви две летвички, с които пристегна здраво счупения крак и каза на сърничката:

 

- Сега си иди, а след една седмица да минеш пак, за да го видя.

 

Добрият старец се отнасяше към животното като лекар към боледуващ човек, тъй като беше станал Божи човек! Молитвите му да имаме, а също и молитвите на всички преподобни наши отци.

 

По молитвите на нашите преподобни светогорски отци и чрез застъпничеството на Света Богородица, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас. Амин.

 

източник: Светогорски отци и светогорски живот

 

 

 

 

Внимание към въображението.

Октомври 10, 2016 in Начална страница, Отечески съвети

– Отче, казвали сте ни, че трябва да избягваме по време на молитва да си представяме различни сцени от живота на Христа. Защо?

– За да не прелъсти дяволът чрез въображението. Въображението е добро нещо, има голяма сила, ако се употреби добре. Някои хора могат например да видят една местност и след една година да си спомнят точно как изглежда и да я нарисуват. Това е способност, която Бог е дал на човека, но дяволът се възползва от нея. Онези, които изпадат в прелест, когато четат или виждат нещо, си го представят както те искат и след това вярват, че тази въображаема картина е действителността. За да им помогне на горките, имат нужда от постоянно наблюдение, защото дяволът непрекъснато ги заблуждава.

Затова, ако човек по природа има силно въображение, трябва да се замисля, когато му казват, че не мисли правилно, и да поставя въпросителни пред помислите си. Познавах една обикновена жена, която постоянно се молеше и умоляваше Христа да Го види поне в този живот, понеже както казваше, нямаше да Го види в другия живот. Христос наистина и се яви по време на светото причастие в светата Чаша като младенец с окървавени косички, а после видението се изгуби и така тя можа да се причасти. След това събитие врагът започна да я изкушава с помисъла, че тя е нещо. Освен това използваше въображението и и постоянно и показваше «игрални филми». Когато веднъж излязох в света, срещнах я в един дом и чух как разказваше фантазиите си на мъжете и жените, събрани там. Струваше ми много труд да я накарам да се осъзнае. Единственото решение беше да и се накарам здравата пред всички, за да стане явна прелестта и тя да се смири.

– Тези видения от въображението и ли бяха?

- От въображението и от прелестта.

 – Отче, а тя не ги ли споделяше с духовника си?

– Какво да ти кажа. Сатана ги измамва с онова, което виждат, не се питат дали е добро и правилно, и не се замислят, че трябва да разкажат за него на духовника си. Голям майстор е дяволът, страшна работа!

Ако човек не е внимателен към въображението си, изкусителят може да използва дори и някое просто природно явление, за да го прелъсти. В манастира Стомион, когато четях вечерня през зимата, запалвах печка. Някои жени, които понякога идваха в манастира, бяха обърнали внимание, че иконата на Света Богородица по време на вечернята започваше да пука: крак-крак (аз не го бях забелязал), и говореха помежду си: «Виж как пука иконата, когато този монах служи вечерня!» Когато чух това, реших да видя иконата,която издаваше такива звуци. Не че не вярвам в божествени събития, напротив, вярвам, че Света Богородица се явява и говори, и бива виждана от онези, които имат необходимото духовно състояние, обаче винаги е нужно внимание. Затова се качих на един стол и погледнах отзад. Какво да видя – иконата беше стара и имаше на гърба си вкопани кошаци – напречни дървени трупчета. Когато печката се разгореше, кошаците се нагряваха и поради разширяването започваха да пукат. Заковах едно пиронче и шумът престана. После питам жените: «Сега чувате ли нещо?» «Не», отвръщат ми. «Е,не обръщайте внимание», казах им. Необходимо е внимание, защото, ако въображението постоянно се развива,целият живот на човека отива напусто.

Отче,как се разбира кога едно събитие е наистина от Бога и кога е от дявола?

- Това се вижда. Ако не е от Бога, дяволът внушава на човека помисли на гордост. Освен това работите на дявола са грубо скроени и стигат до хула. Веднъж в килията ми беше дошъл един прелъстен и бесноват човек. Казах му някои неща и му помогнах. Знаете ли какво ми каза? «За първи път чувам такива неща! Дори в Евангелието не съм ги срещал!» Все едно ми казваше, че съм говорил по-добре от Христа. Ето какво прави дяволът, за да ти внуши горделив помисъл. И ако човек не разбере, че със своя сила нищо не може да направи, че това, което прави, го прави с Христовата сила, тогава и хиляди бесове да изгони от хората, все едно че нищо не е направил.

Източник “С болка и любов за съвременния човек”

Някои мои лични спомени за свети Паисий Светогорец

Септември 9, 2015 in Беседи, Начална страница

 

Запознах се със стареца, когато бях студент по богословие. Бях чувал за него от мой приятел, който сега е игумен на манастир.

 

Отидохме на Сета Гора през един късен октомврийски ден. Денят беше топъл и по пътеката за килията на стареца, която беше в района на манастира Ставроникита,  видяхме много змии, които бяха излезли да се понапекат на слънце. Когато той ни прие, попита за причината, заради която изглеждахме уплашени. Ние му казахме, че сме видели змиите, а той ни посочи една дупка до вратата си и ни каза, че хванал една змия за опашката, докато се пъхала вътре. Също така ни посочи прозореца си и ни каза, че и там има гнездо на отровни змии. Помислихме си: Какъв е този човек и как живее тук? Тогава той ми подари иконка, която си я пазя и до днес. Обядвахме в едни чинийки с диаметър десет сантиметра. Имаше три малки картофчета, които разпределихме тримата помежду си. Попита ни какви искаме да станем и ние му отговорихме, че искаме да станем клирици в света. Тогава ни каза да четем св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов.

После много пъти ходих при стареца, той много неща ми е говорил, но два случая са ми направили силно впечатление.

 

Единия път, когато служехме Литургията на свети апостол Яков, стана малка бъркотия в олтара, защото беше нарязана много нафора, а според последованието на тази Литургия нафора на народа не се раздава. Свещениците искаха да раздадат, а аз твърдях, че щом искаме да служим такава Литургия, тогава  трябва да спазваме устава. В края на краищата отците отстъпиха, защото казаха, че ще проявят послушание към мен, като митрополитски проповедник. Мина много време, около две години. Веднъж пак бяхме се запътили към стареца. Когато отивахме, с мен имаше две млади момчета и един англичанин, който беше православен.  Влязохме в килията на св. Паисий, където имаше вече и други хора. Старецът извади една кесия, в която имаше точно толкова портокали, колкото хора бяхме отишли, и ги раздаде на всички. После попита дали някой разбира английски да превежда и един млад човек малко прибързано отговори утвърдително, въпреки, че там имаше и преподаватели и лекари. „За какво си дошъл на Света Гора?“ „Да стана монах.“ „Да не би за  да избягаш от някаква връзка с  момиче?“ „Не, няма такова нещо.“ Старецът пак го попита същото: „Да нямаш някоя връзка с момиче?“ „Не“, отговори човекът, но си пролича, че нещо  се посмути. „Защо се притесни, да няма нещо такова с някое момиче?” „Не, ама имам само такива лоши помисли.“ „Е, то такива помисли и Патриархът има.“ После се обърна към момчетата: „Вие, деца, ходите ли в неделя на църква?” „Ходим, отче.“ „А на Велики Петък, разбрах, че сте играли мач.“ Едното момче се изчерви и каза, че наистина в неделите играели на игрището. След това ме попита: „Отче, как завършва литургията на св. ап. Яков?” „С миром изидем.“ „ А когато свърши, нафора даваш ли на хората?” „ Не, не давам.“ „Давай, нека хората да не си отиват празни от храма.“ Бях забравил за онази случка преди две години, но сега си я спомних.

 

Един ден, когато бях още йеромонах в митрополията в Едеса, нашият митрополит беше един, така да се каже… нали знаете, че има свети митрополити, като вашия митрополит Йоан (Варненски и Великопреславски бел. ред), и има и обратното на тези. Та нашият беше от тия другите и много пъти съм искал да напусна митрополията. Десет митрополити ме канеха: „Ела в нашата митрополия“, но аз все още издържах, но един ден вече реших да си тръгна и отидох при свети Паисий. Бях си намислил как да му представя нещата, всичко беше много добре подредено в главата ми, оставаше той само да каже „да“. Не бях споделил с никого тези неща. Когато отидох при стареца, той беше сам. Седнахме един срещу друг и той ме попита какво съм намислил да му кажа. Аз успях само да кажа: „Знаеш ли…“ и нищо повече, а той веднага стана и ми каза: „Не, никъде няма да тръгваш, Божията воля е да останеш там.“ После, след като ме изпращаше, няколко пъти ми каза, че трябва да остана там. Не знам дали знаеше, че ще стана там митрополит, но така или иначе останах.

 

Веднъж едни отци го попитали защо е толкова изморен, а той отговорил, че е бил на бдение в Солун. (Без да е излизал с тяло от Света Гора).

 

Една госпожа преди няколко дена дойде в митрополията и разказа, че била в Суроти, когато старецът е бил жив. Няколко часа чакали със своята племенница. Имало много народ. Накрая една монахиня излязла и казала, че старецът повече няма  да приема. След малко се върнала и казала да влезе само тази жена с племенницата си. Тя се притеснявала, че няма деца. Старецът станал, хванал я за главата и ѝ казал, че ще има няколко деца. Ще има и радост, но ще има и притеснение. И наистина, родили ѝ  се три близначета, но едното било със синдром на Даун.

 

Беседата е изнесена на 9 септември 20015 г, по време на „Седмица на православната книга“ във Варна

Помислите на осветения човек и помислите на лукавия човек

Септември 2, 2015 in Начална страница, Отечески съвети

 

– Отче, ако човек има святост, разбира ли кой е лукав?

 

– Да, разбира кой е лукав, както също разбира светостта на един свят човек. Вижда лошото, но в същото време вижда и вътрешния човек и разпознава, че лошото е от изкусителя и бива привнесено отвън. С очите на душата си вижда своите грехове като големи, а на другите – като малки. Наистина ги вижда малки, а не престорено, лицемерно. Може да са престъп­ления, но той оправдава в добрия смисъл на думата лукавите дела на лошия човек, не го презира, не го счита за по-долен от себе си. Дори може да го счита за по-добър от себе си и съзна­телно да го търпи по много причини. Например вижда злобата на един престъпник, но си мисли, че той е стигнал до това състо­яние да върши престъпления, защото не е получил помощ в досегашния си живот, мисли, че и сам той би могъл да бъде на неговото място, ако Бог не бе му помогнал. По такъв начин човек получава много благодат. И обратно, лукавият човек, макар че вижда светостта на другия, не знае добрите помисли, които той има. Така също и дяволът не ги знае.

 

Който извършва задълбочена духовна работа върху себе си, той оправдава другия, а не себе си. И колкото повече напред­ва духовно, толкова по-свободен става и толкова по-силно оби­ча Бога и хората. Тогава той не знае какво ще рече злоба, за­щото има само добри помисли за другите, мисълта му пребъд­ва в чистота и вижда всичко по духовен начин, свято. Извлича полза дори и от паденията на ближните си, и ги използва като здрава спирачка за себе си, за да внимава да не би и сам да излезе от релсите. Обратно, ако човек не се е очистил, мисли лукаво и всичко вижда по лукав начин. Той очерня с лукавството си дори и добрите неща. Не получава полза дори и от добродетелите на другите, а винаги ги тълкува е лукавия си речник, защото е помрачен от чернилката на човекоубиеца дявол. Винаги е притеснен и винаги притеснява ближните си с тази своя духовна чернилка. Ако иска да се освободи, трябва да разбере, че има нужда от очистване, за да могат да дойдат духовната яснота, очистването на ума и сърцето.

 

– Отче, а когато човек ту е лукав, ту е добър?

 

– Тогава търпи съответните въздействия и промени. Чо­векът е изменчиво същество. Понякога лукавите помисли са от изкусителя, но понякога самият човек мисли лукаво. Често изкусителят създава ситуации, чрез които подтиква хората към лоши помисли. Когато един архимандрит дойде за първи път до килията ми, не успях да го видя. При второто му идване не можах да го видя, защото бях тежко болен и му казах да дойде друг път, за да поговорим. Тогава той изпадна в помисли, че не искам да го видя, че имам нещо против него и когато слязъл в манастира, се оплаквал пред отците. Всичко това беше от из­кусителя.

 

 

Източник: Из “Духовна борба: Слова Том 3″  Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”