Старецът Паисий разказва, че преди годините на окупацията хората не постели. Въпреки ясното свидетелство на Бога в Евангелието за поста, всички ядели. При все, че Господ не иска от нас да се отричаме постоянно от храна, а просто да не ядем определени храни в определени дни. Ние обаче се противим – какво, като така казва Евангелието?! Ще ядем каквото си искаме. Когато имахме всичко, не постехме, казва старецът. Но дойде окупацията и се наложи да постим. Искаме или не искаме. Имаше хора, спомня си старец Паисий, които ядяха не просто постни храни, а боклуци. Виждах с очите си хора, които търсеха в боклука някакви отпадъци от храна. Когато Бог ни беше дал всичко, ние презирахме подвига, но дойде час, в който трябваше да извършваме аскеза, независимо от нашето желание. Тогава разбрахме, че не сме богове и не може да правим каквото си искаме. Не сме толкова важни и всемогъщи в нашия свят. И се смирихме.
Отиваш в болницата, където обикновено ти дават безвкусна и безсолна храна. Но там го ядеш и изобщо не се обаждаш и не протестираш. Дават ти само 5 неща, които може да ядеш и се примиряваш. Но когато Църквата ти каже нещо, ти заявяваш, че не искаш. Църквата не е нещо случайно – тя е Христос, затова от нейните наредби има голяма полза и голямо добро за човека.
Като малък старецът Паисий ставал нощем, четял Псалтира и се молел. Неговите братя го скастряли веднага да ляга да спи. Казвам ви това, за да знаете по какъв път са минали светците. Чуваме за някой духовно извисен човек и си казваме – леле, колко е високо, и ти се струва, че за него е било лесно да достигне това ниво. Но, за да стигне там, светецът е проливал кръв, извършвал е много подвизи, много мъченичество е изтърпял заради Бог. Дал е кръв и приел благодатта на Светия Дух в сърцето си. А освен да придобие тези дарове, човек трябва и да ги задържи – Бог е дал дара си, но и той е бил достоен да го задържи. Старецът Паисий, когато бил малък и слушал Евангелието, не искал да седи, защото си казвал – как така ще слушам Христос да говори и ще седя!? Кой му е казал да прави така? Кой го е просветил да става и коленичи? Майка му го питала: “Защо стоиш прав, докато четеш Евангелието?” А той отговарял, че не вижда добре и затова се доближавал до газовата лампа и стоял прав. Казал една малка лъжа, за да оправдае стоенето си прав, за да се измори малко.
На нас всичко ни тежи, а той не чувствал никаква умора. Ние даже, ако можем да изкараме Литургията легнали, ще е най-добре. При стареца дошъл един млад човек и нещо му говорел, а в това време той видял, че един възрастен човек си забравил чадъра. Обърнал се към младия човек да прескочи и занесе чадъра на дядото. А той му отговорил: “Отче, той няма ли да се върне да си го вземе сам?” Просто му тежало да занесе един чадър! Нямал желание да се помръдне. Нещо се е случило с нашите умъртвени души…
В Кападокия, откъдето е старецът Паисий, били много строги подвижници, спазвали традициите на Църквата. Когато той бил малко дете, майка му му давала ястие без олио, а той питал къде го е сготвила.
- Нали в тази тенджера вчера готви с олио?
- Да, но я измих.
- Е, щом е от същата тенджера, няма да ям. Няма нищо.
Слушаш сега и сигурно си казваш – това са крайности! Да, но после е правил и „крайни” чудеса. И когато при старец Паисий отивал някой болен, от когото лекарите са вдигали ръце и са казали, че нищо вече не може да се направи, той се молел със своята „крайност” и ставало чудо. Или например някоя жена, която не може да има дете, но същият този – ненормалният, крайният, когото обвиняваш, че няма мяра, - се молел и жената зачевала! Наистина, той не е бил естествен, а свръхестествен. Помолил се и свръхестествено жената имала дете! Или човек оздравявал от нелечима болест. Това е пратено от Господ, Който чува молбите на своите раби – като пророк Илия, пророк Моисей, както въобще чува молитвите на светците. Така е и сега – за да те чуе, трябва да види, че ти наистина Го осъзнаваш. За да чуе Бог молитвата ти, трябва доста да се поизмъчиш в нея. Ако те вижда, че си отпуснат, излегнал си се на дивана, ще ти каже: “Чакам да станеш от канапето и когато вземеш на сериозно това, което искаш, тогава и Аз ще погледна сериозно на теб, защото не искам да имаме такава повърхностна връзка. Аз гледам сериозно на теб и искам да направя чудо в твоя живот, ти казваш – и аз искам същото! Докато лежиш на канапето ли? Не мисля, че искаш сериозно нещо – ако реално го искаше, нямаше да седиш на дивана.” А когато искаш например да си купиш кола, обръщаш небето и земята, за да намериш най-добрата. Влизаш в интернет, стоиш с часове там, сваляш информация, сравняваш, ходиш напред-назад по разни изложения – колко време ти отнема да откриеш най-добрия автомобил за себе си? Това, което ти подхожда. Т.е., за една кола се събуждаш и се мобилизираш, а за душата си нищо не можеш да направиш? За това чудо, което искаш да ти се случи, какво правиш? Искаш да стане, без да правиш нищо? Или мислиш, че е достатъчно едното евро, което си пуснал в църковната касичка? Трябва да дадеш нещо от душата си, да се потрудиш вътре в себе си. Да подълбаеш и поровиш в себе си. Това прави аскезата – дълбае в теб, за да влезе Бог и да обитава в душата ти.
За старец Паисий се казва, че по цяла нощ стоял прав и се молел дори когато бил дете, и когато бил на Синай, и на Света Гора, и в Коница, навсякъде. И какво правел, за да не му се доспи? Точно обратното на това, което аз направих преди няколко дена – взех един леген с вода, стоплих я, сложих сол от Мъртво море, понеже се бях изморил, сложих си краката за половин час във водата, за да ми починат. Докато той правел точно обратното – слагал студена вода, не за да се отпуснат краката му, а за да не могат да се отпуснат и да не му се доспи. Стоял прав и цяла нощ се молел на Господа, когото обичал. Не е правел някакви йогистки упражнения, не го правел, за да каже – вижте ме какво постигах, не го е правел за някаква невидима вселенска сила. Той правел това в името на Отца и Сина и Светия Дух. Ние се обръщаме към личния Бог, Който има име, този Бог обичал старецът. И понеже имал жива връзка с него и Христос бил изпълването на неговия живот – Този, Който променил всичко в него, той дал всичко от себе си, жертвал своята плът в пещта на любовта към Бога. И след това, когато вземел броеницата, по неговите молитви ставали чудеса. Когато вдигал ръце и казвал: “Господи, побързай, помогни на този, този и този, Бог го чувал, защото и старецът слушал Бога.” Той преживявал сериозно връзката си с Бога и Господ отговарял с чудотоворствто, което му дал.
Когато старецът Паисий бил в Есфигмен, спял само по половин час на пода! Какъв е този сън, Христе мой? Защо на пода, като имам хубаво легло и мека постеля? Старецът искал да се изкачи на небето, от пода докосвал Бога. Кой знае тези тайни?
Разказвам ви това, не за да му подражавате буквално, а за да разберете какви хора са живели в този свят. Колко насериозно са взели те любовта към Господа. За тях Христос бил този, Който им давал такъв подтик, че те били готови да направят страшни духовни упражнения! Ние затаяваме дъх, само като слушаме за тях. При това те са се наслаждавали на това, както акробатът, който скача нависоко. Ти си казваш – леле, как прави това нещо!? А той му се наслаждава. Така светците приближават Бога чрез аскезата.
През друг период от живота на старец Паисий, преди да се причасти, правел следния аскетически подвиг – 33 часа преди това не пиел и не ядял нищо. Както когато обичаш, гледаш възлюбената в очите и всяко нейно желание за теб става дело. Само да поиска нещо и ти се втурваш! Бил съм на трапеза с хора и виждаш как някой гледа към блюдото, в което има парче баница и по лицето му си личи, че го иска. Ти го взимаш и му го даваш, той ти благодари и те пита, откъде знаеш, че го искам. А ти отговаряш – наблюдавах те. Когато обичаш, намираш, изобретяваш всевъзможни неща поради любовта си към другия. Обичай Христос и Той ще ти даде голямо просветление. Не е нужно да постиш 33 часа, може 3 часа да не пушиш. Или 3 дена да не вършиш някакъв грях, който те измъчва. Разбира се, всичко това трябва да става с благословението на духовника, в духа на послушание към Църквата. Духовникът трябва да знае какво правиш, а не, както веднъж ми каза един човек, че спи на пода. Питах го, кой ти каза да правиш така? Така постъпваме егоистично, правим това, което ни харесва и което искаме. Сигурният път е отчето да знае какво правим. И аз се подвизавам да направя нещо за Бога, „жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”. Същността на жертвата за Бога не е спането на пода или студената вода, а съкрушеното сърце. Но сърцето не може да се съкруши от само себе си, а чрез тези външни неща. Защо митарят се биел в гърдите? Когато се уязвяваме, съкрушаваме и сърцето си. Телесните неща повлияват нашето духовно състояние. Тялото и душата вървят винаги заедно. Нашата борба е насочена срещу нашите страсти и тя се осъществява чрез нашето тяло, чрез аскезата.
Направи ми впечатление едно дете от втори курс – дойде на едно бдение и ми каза, че от петък, когато се скарал с някого и се увлякъл в някакви неща, досега нищо не е ял и пил. Попитах го сериозно ли говори. Той каза: “Да! Мога ли да се причастя?” Аз му казах:”Разбира се.” Той беше направил това не защото аз съм му казал, а защото душата му чувстваше връзката с Бога не на думи. Когато обичаш, го показваш. Господи, какво да ти принеса, освен своята воля – всичко останало е “Твоя от Твоих Тебе приносяще”. Какво да ти дам, което не е Твое?! Да ти дам пари – те са Твои, да ти дам цвете – и то е Твое. Всичко е Твое освен моята воля, която изцяло ми принадлежи – давам ти я! Това е моето приношение и жертва спрямо Тебе. Давам ти моето благодарение, жертвам доволството, което ще изпитам, когато изям дадена храна – него ти принасям. Бог Свети Дух вдъхновява и едно дете, и подвижника за едно и също – жертва и пост, труд. Когато някой човек имал болест или изкушение, старец Паисий правел следната аскеза – три дена не ядял нищо и се молел! Без да сложи залък в устата си. Не го е правел, за да кажат другите за него “Виж го!”, напротив – неговата аскеза криела в себе си любов, правел го е за друг, който имал някаква нужда. Тогава човек има правото да каже на Бога: “Господи, правя това за еди кой си, който е болен, детето му трябва да влезе в Спешното и т. н.”
За да правиш аскеза, трябва да си твърд и смирен и с човеколюбие. И ставаш като сладкиш, ставаш човек, който проявява твърдост в борбата си, защото трябва да се насилваш, а не да си разслабен и отпуснат. Но твърдостта, която ще проявяваш към себе си, не излиза към другите, а напротив – проявява се като благост, любов, човеколюбие и снизходителност. Бог те благославя, чувстваш Христос в себе си. Когато старец Паисий влизал в храма, не сядал на стасидията, а стоял прав като жертва за Бога. Каквото и да правиш, трябва да се свързваш с Христос – това е въпрос на любов. Защото ако разбереш това, тогава Сам Господ ще ти покаже как да изразиш своята любов. Това не е като някои водолази, които се гмуркат и казват – влязох под водата за 3-4 минути, задържах дишането си. Нашият подвиг не е за да се похвалим, а е заради Христос – не е да задържим дишането си. Нашата връзка е с Личност. Когато детето ти разбере, защо правиш всички подвизи – защото съществува Христос, Когото ти отиваш да срещнеш, тогава твоят подвиг придобива и друг характер. Затова и старецът бил изпълнен с такава любов, че тя буквално го издавала. Старец Тихон казвал за него “сладкия Паисий” – той бил сладък, благ, от него се чувствала благодатта на Светия Дух.
Чрез аскезата ние се борим да подчиним своето его на Бога, да съкрушим нашия егоизъм. Трябва да притиснем нашия егоизъм и страсти заради нашия Господ. Тогава и ние ще бъдем обикнати, ще станем това, което казват за светците – хората искали да ги докоснат, да ги прегърнат, да ги целунат, да са близо до тях, без самите светци да искат това. Колкото са били строги към себе си, толкова хората ги обичали и искали да са техни приятели. Това е тайната. Трябва да обработим собствената си душа, да направим от нея нещо хубаво, красиво, да устроим вътре един хубав храм за Христос – да влезе вътре и да обитава там. Ще видиш как ще заблагоухаеш и всички около тебе ще те гледат и ще казват: колко хубав човек, има нещо в себе си, което ни харесва. Защото вече сме положили съответния труд – поста, мълчанието, молитвата, търпението, жертвата, прошката. Това са много хубави добродетели, плод на борбата заради Господа. Старец Йосиф Исихаст казва, че се е молел по 8 часа всяка вечер, старецът Ефрем Катунакски също постоянно казвал молитви, докато веднъж даже толкова го заболяло гърлото, че имал кръв в устата си. Той отишъл при стареца Йосиф, но той не му казал: ей, детенцето ми, почини си, а напротив – ако ще и кръв да имаш, продължавай.
Захвърли собственото си аз, не го ласкай, защото ако го захвърлиш, няма да го намериш на боклука, а в прегръдката на Бога. Когато хвърлиш своето его, Бог го взема и го влага в Своето сърце, обработва го и го освещава, пази го и го обича, дава му първозданната красота. Бог ще ти даде красотата, която сме имали преди да излезем от рая.
И така, подвизавайте се, защото погиваме! Да се борим и да молим Бог да ни пробужда, да ни пръсне вода в лицето, за да се събудим. Да почнем и ще видим чудеса. Не става да ядеш хамбургер в едната ръка, в другата – “Кока-кола”, в третата да държиш дистанционното и да стават и чудеса. Е да, ама не стават. Трябва сами да изберем. Светците са избрали Христос. Да направим нещо, макар и малко – разбира се, че ние не можем да стоим цяла нощ без сън, защото на другия ден сме на работа, нашите условия са други. Въпреки това и ние можем да вършим някои неща. Бог ще приеме и малкото от нас и ще го оцени подобаващо. Истина ви казвам, може да станете велики подвижници и мъченици в нашата епоха – и ти, и аз, всички заедно. За всички са достъпни подвизите на търпението, молитвата, любовта.
превод от гръцки
