(за участието на свещениците в обществения живот)

Из доклада на св. Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски

Като се има в предвид, че главната цел на свещеническото служение е възраждането на човешките души и въвеждането им в Царството Божие, то трябва да се знае, че приелите дара на свещенството не трябва да се отвличат от апостолските дела и да губят времето си за светски работи.

Това, което свещеникът дава на хората, не може да им даде никой друг и нищо не може да се сравни с вечното благо, към което той води хората.

Затова свещенослужителят не трябва да се отвлича от своите преки задължения и да се занимава с макар и полезни светски неща, помнейки, че той е страж на човешките души и ще дава отговор на Страшния Божи Съд за всяка овца, погинала поради неговата немарливост. Такъв пример са дали апостолите при възникналия спор за раздаване на храната, като казали: „не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите“ (Деян. 6:2).

Църковните канони строго забраняват на клириците да се занимават със светски грижи и да заемат обществени длъжности. Разбира се, това не означава, че свещенослужителите трябва напълно да се разграничат от мирските дела. Човек се състои от тяло и душа и е невъзможно, полагайки грижи за душата, съвсем да се забрави за потребностите на тялото. Господ ни е заповядал да проявяваме любовта си към ближните ни чрез дела на милосърдие, за което ще ни запита на Страшния Съд. Много светители и преподобни са били действени участници в събитията от тяхното съвремие, някои дори са били начело на държавата, но това е било само тогава, когато се е явявала категорична необходимост.

Когато е нужно да се спасяват хората в беда, когато е необходимо участието на пастира, за да ги поведе по правия път, той не може да остане безучастен. Той не само може, но и трябва да им се притече на помощ.

Това се отнася както за частните, така и за общите случаи. Да се подбужда хората към благотворителност, и ако е нужно, дори да се оглави благотворително начинание, в духа на Христовото учение за обществените дела – това е пастирски дълг. Но преди всичко свещеника трябва да бъде свещенослужител и пастир. Недопустимо е той да влезе в някоя партия и да се подчинява на нейния устав. Също така е неподходящо да се занимава с обществена работа от чисто светски характер. Всичко онова, което е подходящо за миряните, трябва да се оставя на тях, а на пастира подобава да се съсредоточи в духовните неща, които трябва да са негов приоритет.

Свещенството е светлина в света и участието на свещеника в обществения живот се заключава в това да освещава и личния и обществения път, както и живота в държавата. Дълг на свещенослужителя е да указва нравствените основи, на които трябва да се устройва обществото, да вдъхновява неговата деятелност, като я напоява с духа на Христовото учение.

Без да се потопява в блатото на житейската суета, той е длъжен да бди над паството си, зорко наблюдавайки го и когато се налага, да поддържа слабите духом и телом, да пресича и изобличава злото, да подбужда към добри дела и подвизи, да насърчава към добри дела.

Най-висшия и важен дар на свещенослужителя за обществото е неговото призвание, чрез благословението и благодатта Божия, заради което пастирът трябва да бъде особено усърден в молитвите си, помнейки, че преди всичко той е Божи служител и е еталон на човек с вярно слово, живот, любов, дух, вяра, чистота, молитва, който с личния си пример и наставление води всички към Царството Божие.

Източник: Пастир
Автор:

Близки теми:

“Вие отивате на сигурна смърт” – за Свети Йоан Шанхайски Бог е огън Страстната седмица Светите Жени-мироносици Трудно е да си близко до светец

Покаянието е изразено в гръцката дума μετάνοια. В буквален смисъл, тя означава промяна на ума. С други думи, покаянието е промяна на човешкото настроение, навиците, начина на мислене; промяна на нещо вътрешно. Покаянието е нов анализ на човешките отношения, промяна на живота.

Как може да се стигне до това? По същия начин, по който тъмната стая е осветена от лъчите на слънцето, когато човек влезе в нея. Гледайки в стаята, която е в мрак, той може да види само някои неща, а по-голямата част от нещата, не може да ги види, но не се съмнява в тяхното присъствие. Много неща се виждат различно от това какви са в действителност. Човек трябва да се движи внимателно, защото не знае какви препятствия може да срещне. Въпреки това, когато стаята светне, нещата се виждат по-ясно и движенията са по-освободени.

Същото се случва и в духовния живот.

Когато сме потопени в грехове и нашият ум е зает с житейски грижи, ние не забелязваме състоянието на нашата душа. Безразлични сме към това, какви сме вътрешно и дълго оставаме на погрешния път, без да сме наясно с това.

Но когато лъчът на Божията Светлина проникне в душата ни, каква мръсотия виждаме в нас! Колко много лъжи, колко много неистини! Колко много мръсни дела се разкриват, за които сме смятали, че са правилни! И ни става ясно кой е правилният път.

Ако тогава разпознаем нашето духовно нищожество, нашата греховност и сериозно искаме нашето поправяне, то сме близо до спасението. От дълбочината на душата ни, със сълзи молим Бога: „Смили се над мене, Господи, смили се по Твоята голяма милост! Прости ми и ме спаси! Дай ми да видя собствените си грехове и да не осъждам моите братя!“

източник: hristijanskiportal.com

Близки теми:

Бог е огън Спомени за св. Йоан Шанхайски Страстната седмица Светите Жени-мироносици Трудно е да си близко до светец

- Отче, казаха ми, че лично сте познавали владика Иоан Шанхайски. Можете ли да ни разкажете как сте се срещнали и какви отношения сте имали?

- Светителят Иоан Шанхайски и Сан-Франциски беше човек, който постоянно слушаше гласа Божий и не позволяваше на околните да го отвлекат от беседата с Бога, включваше и тях в това общение. Без никога да прекъсва беседата с Господа, въвеждаше хората в тази беседа и я водеше непрестанно. Това е именно нещото, което прави човека да познава Бога. Но хората не разбираха това, защото не знаеха Бога. Затова можеха да нарекат владиката луд. Той се съгласяваше с тях. И това е истина, той беше безумен – от гледна точка на света. Живееше заради Бога.

Преди много време, още юноша, той приел монашески постриг и обещал на Бога никога да не спи в легло. В продължение на целия си живот нито веднъж не спал в легло. Освен един случай, когато бил в Лесненския женски манастир във Франция. Игумения тогава била майка Магдалена. Владика Иоан имал много висока температура, боледувал. Тя му казала:

- Отивайте в леглото!

И той отишъл и легнал. Отец Митрофан, неговият килийник бил поразен: никога не бил виждал владиката да легне в постеля. Той отишъл при майка Магдалена и й казал:

- Как сте посмяли? Владиката е такъв аскет! Той е дал обет пред Бога никога да не спи в постеля!

Тя отишла при владиката и се обърнала към него с думите:

- Простете ми!

- Да ви простя? За какво?

- Казах ви да легнете в леглото и вие ме послушахте, като нарушихте обета пред Бога.

- Не, не съм го нарушил – отвърнал владиката – защото тука вие сте игумения, това е вашия манастир. Направих това, което благословихте, заради послушанието, съхранявайки при това своя обет пред Бога, тъй като послушанието е повече от самочинни обети.

Такова разбиране имаше той за Бога.

Беше удивителен, изключителен човек. Предпочиташе да служи бос, защото се чувстваше недостоен да се намира обут в олтара. Обясняваше това на хората, защото те често недоумяваха, защо той прави така.  Обясняваше, а те стигаха до още по-голямо недоумение. Веднъж хора, считащи се за праведници, се обърнали в Синода с жалба против този, по думите им, непотребен безумец, творящ в църквата не знам си какво. Синодът заповядал на владиката да прекрати подобен род „прояви” и да си слага обувки. И той започна да ги слага, защото е по-добре да си послушен. Представете си какво бихме направили ние на негово място! Бихме осъдили целия Синод, бихме го проклели и казали, колко лоши са всички там. Ние бихме разказвали за това, колко ние сме святи, а колко ужасни са там, в Синода.

Когато преди много години служех в Сан-Франциско, познавах една жена на име Олга. Когато имаше имен ден, аз отидох да я навестя и да я благословя. Тогава я попитах:

- Вие сте дошли от Шанхай заедно със светител Иоан, не е ли така?

- Да – отговори тя. – Той беше такъв… как да се изразя … Познато ли ви е чувството, когато имате камъче в ботуша си и при всяка стъпка се чувства, до болка?  Така беше и владиката: той винаги напомняше за това, колко силно обичаме себе си и колко невероятно малко обичаме Бога. Всеки път като се виждахме, той с въздишка се хващаше за главата, съкрушавайки се за мене. Общуването с него – даже когато не казваше нищо – пронизваше сърцето като остър нож, напомняйки ни за това, колко обичаме себе си.

Още ми разказа и за това как веднъж се готвели да отбележат тридесет годишнина от сватбата. А бяха състоятелни хора, имаха красив дом. На юбилея от съвместния живот устроили пищен обяд. Дошъл и владиката. Тя го сложила на почетно място на масата. Поднесли първото блюдо – супа. Олга още се суетяла в кухнята с прислугата, проверявала дали всичко е на висота. Владиката седял на масата и не виждал, какво прави тя. И ето че се появила – така красива, облечена, гримирана, със скъпоценности, украшения, прическа. Владиката я погледнал. Взел кастрона със супата и си го изсипал на главата. Тя извикала от ужас, побягнала, донесла кърпа.

- Какво ви има? Нещо не е ли наред?

- Не, няма нищо – отвърнал владиката – Не исках единствено ти да изглеждаш като клоун. Господ е сътворил твоето лице, а ти се опитваш да го промениш? Защо?

По нейните думи, след това тя нито веднъж не използвала козметика. Ето такъв беше владиката.

- Да, удивителен човек. Майка Варвара разказва на сестрите, че силата на неговата молитва изпитала дори нашата обител.

- Да, това е удивителен човек. Аз присъствах на неговото прославяне. Служех. Беше извършена последната панихида, преди светите мощи да бъдат пренесени в църквата. Като извадиха мощите, владиката беше толкова прекрасен! Мощите се намираха в криптата на църквата. На прославянето дойдоха множество стари свещеници и дякони, болшинството от тях беше над седемдесетте. Всички се стремяха да поносят ковчега. Собствено ковчегът с мощите се състоеше от три ковчега, един в друг. Беше им много трудно, едва го носеха, освен това беше нужно да се изкачват по върха на хълма, за да внесат мощите в църквата.

Попитах епископа:

- Защо възложи пренасянето на мощите на стари хора? Трябваше да повикаш младежи.

Той отговори:

- Всички те бяха ръкоположени от владиката. Те казваха: Владиката беше съвсем нестяжателен.

Беше толкова красиво… Беше Пасха…

Близки теми:

Ако се срещнем с нашия клонинг, бихме го убили Идеята на Църквата е много проста – да следва стъпките на Христос Спасителя Бог е огън Светите Жени-мироносици За необходимостта от поменаване на умрелите

Скръбно събрание. Печално зрелище. Пред нас е мъртвец, при това – мъртвец необикновен. Пред нас лежи Царят на небето и земята, Творецът на цялата вселена. Той умря за нас. Ние съгрешихме, а пострада Той. Хората нарушиха Божията заповед, отстъпиха от Бога, а Бог, желаейки да ги привлече към Себе Си чрез Своята любов, се измъчва и умира за тях. Бог не би могъл да страда и умре бидейки Бог, затова и се въплъщава, и със Своята човешка природа страда и умира, не преставайки да бъде Бог. Всичко това прави за нас, за да яви Своята любов към нас.

С каква благодарност към Него трябва да са изпълнени сърцата ни!

С какво можем ние достойно да Му благодарим?

Донесени са на гроба Му цветя, запалени са свещи. Господ не отхвърля и тези жертви, но друго желае Той и само чрез него ще приеме и останалите приношения. „Синко, дай Ми сърцето Си” (Притч. 23,26) – казва Бог още в Свещеното Писание на Ветхия Завет. Нашите сърца очаква Бог; ето кое сме длъжни да Му принесем. Да любим заповедите и учението Му и да ги изпълняваме – ето благодарността към Пострадалия за нас, която Му е приятна и угодна.

Като се покланяме да целунем лика на бездиханния Спасител, нека вземем твърдо решение да вървим по пътя, указан от Него. А ако се наложи по този път да претърпим неприятности и да срещнем трудности, помощник ще ни бъде Сам Христос, Който ще възкреси със Себе Си тези, които са пострадали с Него и ще им даде безконечните блага на Своето небесно Царство, с което да се сподобим и ние. Амин.

Из книгата “Блаженный Святитель Иоанн Чудотворец” – Игумен Герман (Подмошенский), Иеромонах Серафим Роуз

Близки теми:

Христос се ражда Бог е огън Страстната седмица Светите Жени-мироносици Промяна на ума

Tържественият Вход Господен в Йерусалим е начало на Христовите страдания.

При радостните възклицания на хората Христос отивал на смърт, на която Го предал същия този народ, който така възторжено Го бил посрещнал. И от този ден Православната Църква, като че вървейки след Господа, започва ежедневно да възпоменава събитията, ставащи през следващите дни. Ето на Велики Понеделник Господ е на Елеонската планина, изсушавайки предварително смоковницата със Словото Си, открива на Своите ученици бъдещето на Йерусалим, изобличава книжниците и фарисеите за единствено външното изпълнение на Моисеевия Закон. Продължавайки Своите поучения, Господ отначало в притчи, а после и ясно изобразява края на света и Страшния Съд. В Сряда, в дома на Симона прокажени жената излива миро на Неговите нозе, а Иуда обещава на архиереите да предаде Учителя. На Велики Четвъртък Господ извършва Тайната Вечеря, а литургията в този ден особено ярко напомня за това, че причастявайки се със Светите Тайни с благоговение, ние заедно с апостолите вкусваме Тялото и Кръвта Христови, а причащаващите се недостойно се уподобяват на Иуда. Но нека всеки се стреми да се причасти, разкайвайки се искрено за своите грехове, и ще получи милост от Господа. След Тайната Вечеря следва Христовата молитва в Гетсимания, залавят Христа и Го отвеждат при първосвещениците, където нощем се извършва съд над Него, а сутринта Го отвеждат при Пилат. Вечерта на Велики Четвъртък се четат 12-те Евангелия на Страстите Христови. Настъпва Велики Петък. На Часовете също се четат Евангелията за съда на Пилат, разпятието и кръстната смърт Христови. Християните пазят в този ден най-строг пост.

Вечернята, която в този ден се извършва, ако е възможно в третия час, съдържа в себе си възпоменание за Христовата смърт и завършва с изнасяне на Плащаницата, изобразяваща свалянето от Кръста  и погребението на Тялото Христово. След това пред плащаницата се чете канона „Плач Богородичен над гроба”.

Утренята на Велика Събота изобразява пребиваването на Тялото Христово в гроба и слизането на Душата Му в ада. Литийното шествие в края на утренята тайнствено изобразява Христовото обхождане на ада (а не Неговото погребение, както е прието да се говори), който е бил разрушен от Христовата Светлина и освободените души на праотците радостно славили Христа. Освобождавайки от ада душите на починалите, Душата на Христа се завръща в Неговото Тяло. В този момент все още никой на земята не знае за това, което се извършва в другия свят, войниците стоят на стража пред гроба, апостолите скърбят, мироносиците се готвят да отидат и помажат Тялото, но ангелите с пророците и праведниците вече прославят Победителя на смъртта. Това се изобразява в четивата и песнопенията на вечернята на Велика Събота, съединена с литургията, на която при пеене на „Воскресни Боже, суди земли…” черните облачения се сменят със светли. Настъпва очакването на този светъл час, когато всичко ще се озари от Светлината и небесата и земята ще се изпълнят с победни славословия на Възкръсналия Христос.

На Пасхалната литургия ние се причастяваме с Възкръсналия Христа.

Из книгата “Блаженный Святитель Иоанн Чудотворец” – Игумен Герман (Подмошенский), Иеромонах Серафим Роуз

Близки теми:

Христос се ражда Бог е огън Пред Плащаницата Светите Жени-мироносици Промяна на ума

СПОМЕНИ ОТ ЕДИН СЕМИНАРИСТ- Протойерей  Урош  Максимович

Неговият живот действително беше ангелски. Наистина може да се каже, че той повече принадлежеше на Небето, отколкото на земята. Кротостта и смирението му напомнят тези, които са увековечени в житията на най-великите аскети пустинници. Храна той приемаше в количество, необходимо за поддържане на телесните сили. Облеклото му бе просто, а от легло той въобще не се нуждаеше. Стаята му се намираше в сутеренно помещение, с един прозорец без завеса, с изглед към вътрешния двор. В стаята му имаше обикновена маса, стол и креват, на който той никога не лягаше. На масата винаги бе Светото Евангелие, на полицата – богослужебни книги. И повече нищо. По всяко време на нощта можеше да бъде заварен да чете Библията, тъй като в закона на Господа бе волята му, и върху Неговия закон той размишляваше денем и нощем (ср.Пс. 1,2 ). Преживяванията, които той изпитваше по време на църковните служби или на молитва, не могат да се изразят с думи. Необичайна бе и неговата подготовка за Божествената литургия: още от четвъртък ядеше по-малко, в петък и събота – едва се докосваше до храната, докато в неделя не извърши Литургията.

През първата седмица на Великия пост той не вкусваше нищо, но всеки втори ден служеше, както и в течение на Страстната седмица. Когато настъпваше Великата  Събота, тялото му вече бе съвсем изтощено. Но в деня на Възкресението Христово той сякаш се възраждаше. След Божествената Литургия силите му се връщаха и ангелска радост озаряваше лицето му. Така пред очите ни протичаше неговият подвижнически живот.

Отец Йоан бе рядък молитвеник. Той така се потапяше в текста на молитвите, че се създаваше впечатление, сякаш направо беседва с Бога, Пресвета Богородица, ангелите и светиите, които стоят пред неговите духовни очи.

Обичаше ни всички  и ние него също. Ежедневно и ежечасно той се молеше за нас . Всяка нощ, като ангел- хранител, ни пазеше: на един поправяше възглавницата, на друг одеялото. Винаги, влизайки в стаята или излизайки от нея, ни благославяше с кръстното знамение.

След възвеждането на йеромонах Йоан в епископски сан, владиката бил назначен в Шанхайската епархия. За сираците и децата на нуждаещите се родители той устроил дом, поверявайки ги на небесното покровителство на горещо почитания от него Свети Тихон Задонски, обичащ децата. Той сам събирал болни и гладуващи деца по улиците и тъмните пресечки на бедните и мръсни  шанхайски покрайнини.  Веднъж, като разбрал от вестниците, че в някои бедни квартали на града понякога кучета разкъсват бебета, хвърлени в кошове за смет, Владика Йоан се запътил нататък. Из тъмните улици на бедния квартал, където живеели пияници и всякакви тъмни личности, владиката изведнъж чул да стене бебе в кофа за боклук. Той взел бебето с помощта на една своя спътница, която го придружавала през цялото време. Така с настъпването на нощта владика Йоан влязъл в приюта, носейки със себе си двама малчугани.

Ето едно  поразително съобщение от очевидец, от Лидия Лю, свидетелстващо за неговата духовна висота. „Владиката два пъти идва в Хонконг. Това изглежда странно, но, без да познавам Владиката, му написах писмо с молба за помощ на една вдовица с деца, и също го попитах за някои лични духовни проблеми, но отговор не получих. Мина една година. Владиката пристигна в Хонконг, и аз бях в тълпата, която го посрещаше в храма. Владиката се обърна към мен и каза: „Вие ли сте тази, която ми написа писмо! „Бях поразена, тъй като Владиката никога преди това не ме бе виждал. Когато изпяха молебена, Владиката стоейки до аналоя, започна да казва проповед. Аз стоях заедно с майка ми, и ние и двете видяхме светлина, обкръжаваща Владиката и отиваща надолу към аналоя –сиянието бе с дебелина един фут (около 30,5 см) .”

Из книгата „Свети Йоан Шанайски и Сан Франциски Чудотворец”

Близки теми:

Христос се ражда Бог е огън Страстната седмица Промяна на ума За необходимостта от поменаване на умрелите

Христос раждается, славите!

Христос с небес, срящите!

Христос на земли, возноситеся!

Слиза на земята Този, Който седи на херувими! Ражда Се в грешния свят Този, Който вечно се ражда от Бог Отец! Слиза от небесната вис Царят на вселената при човека, дълбоко паднал в ямата на греха и неверието!

Ободрете се духом, всички живеещи на земята! При вас и заради вас идва Син Божий! Не за наказание и съд идва Той при нас, а заради нашето спасение.

Ето, Той е вече тук, в малкия Витлеем, в бедните ясли. Заради какво е тази бедност? Заради кого е дошъл на малката земя, в малкия град Този, Когото не могат да вместят небесата?

За да намери „понизения малко под ангелите”, създадения по Божий образ човек. Както добрия пастир, оставил в гората деветдесетте и девет овци, тръгва и търси да намери единствената заблудила се овца, така и на Господ не са достатъчни неспирните славословия на безбройните ангелски сонмове, и върви Той, за да призове към славословие „понизения малко нещо спроти ангелите”, но заблуден човешки род. Както жената, изгубила драхмата, внимателно мете пода, за да я намери, тъй Господ обхожда грешната земя, за да я очисти.

Сред ангелските песнопения чува Бог и стона на страдащото човечество, и от пълнотата на небесната слава Той вижда чернотата на земята. И идва Господ, идва да даде на земята небесна слава, а на хората – ангелско блаженство.

С каква благодарност към Него трябва да са препълнени сърцата ни! С какви гръмки приветствия, идващи от дълбините на душата, трябва да срещнем Христа. Та нали Неговата любов се простира над всеки от нас, и всеки един от нас, Той иска да възведе на небето.

С какво ще Го срещнем? Какви достойни дарове ще Му принесем?

„Какво да Ти принесем, Христе, задето Си се явил на земята, като човек, заради нас?”

Цялото Божие творение бърза да се поклони на родилия се Цар, своя Създател. Ангелите Му принасят пение, небето – звезда, влъхвите – дарове, пастирите – благоговейно изумление, земята – пещера, пустинята – ясли, човешкия род – Дева Мария.

Какво ще принесе всеки от нас лично от себе си?

„С какво да застана пред Господа, да се поклоня пред Бога Небесни? Да застана ли пред Него с всесъжения, с едногодишни телци” (Мих. 6,6), – питал някога Моавитския цар Валак.

„О, човече, казано ти е що е добро и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог” (Мих. 6,8). „Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци” (Пс. 49,14).

„Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.”(Евр. 13,15-16).

Отвори Господ небесата за нас, земнородните. Да отворим и ние душите и сърцата си за Господа. Нашите уста да Му принесат пение и хваление, а ръцете ни да вършат дела на милостиня.

Заедно със славословие и хвала, да принесем всеки от сърце на лежащия в ясли Господ всяко добро дело. Нека радостта на целия свят да изпълни сърцето на всекиго, разпръсквайки околните житейски грижи и въздигайки нашите умове и мисли към небето. Защото оттам се чува радостно ангелско благовестие:

„… днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.” (Лк. 2,11).

Из книгата “Блаженный Святитель Иоанн Чудотворец” – Игумен Герман (Подмошенский), Иеромонах Серафим Роуз

Близки теми:

Бог е огън Спомени за св. Йоан Шанхайски Светите Жени-мироносици Трудно е да си близко до светец Промяна на ума